Решение № 5154 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2012 г.

Решение № 5154 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ривилина - Рангел Станджиков" гр. Пловдив, против решение № 1565 от 03.07.2012 г. по адм. дело № 1762 от 2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 261005124/07.03.2011 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 472/02.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в размер на 21 634,30 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 880,88 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 657,17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 583,04 лв. и за 2008 г. в размер на 992,16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 199,43 лева. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при несъобразяване със събрания по делото доказателствен материал. Касаторът иска да бъде отменено решението и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА са изложени в жалбата. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, поради следните съображения: Предмет на спора пред АДмС - Пловдив е бил РА № 261005124/07.03.2011 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 472/02.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на ЕТ "Ривилина - Рангел Станджиков" допълнително е начислен ДДС в размер на 21 634,30 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 880,88 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 657,17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 583,04 лв. и за 2008 г. в размер на 992,16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 199,43 лева. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Според съдът законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото е налице обстоятелството по т. 1 - установени данни за укрити приходи. Съдът е счел за доказано, че през ревизираните данъчни периоди ЕТ "Ривилина - Рангел Станджиков" не е отразил в счетоводството си покупките на различни количества стоки от доставчиците "Кавен Орбико" ЕООД, "АБВ 3" ЕООД, "Г. Бриз 93" ЕООД и "Деливъри Хисар" АД. Съдът е констатирал, че част от фактурите са компютърни, някои от тях са издадени от кочан. По отношение на възражението на търговеца, че процесните фактури не са подписани от получателя, съдът се е мотивирал, че с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК доказателствената тежест носи жалбоподателя. В случаят обаче не е установено с допустими доказателствени средства по смисъла на чл. 194, ал. 1 от ГПК, неистинността им. Съобразно положителният факт на отразяването им в регистрите по ДДС на доставчиците, наред с писмените обяснения на всеки от представляващите отделните доставчици лица, АДмС - Пловдив е приел за доказано закупуването от жалбоподателят, но незаприхождането на стоки, респективно на реализирани последващи продажби (с оглед не установяване на излишъци на стоки към 31.12.2007 г. и 31.12.2008 г.). Според съдът обстоятелството, че към процесните фактури, не са издадени съпътстващи документи, (приемно-предавателни протоколи или транспортни документи), не е основание да се приеме, че фактурите не обективират действително осъществени стопански операции. При установената фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че законосъобразно данъчните органи са определили данъчната основа за облагане с ДДС като равна на сумите по данъчните фактури, по които ЕТ "Ривилина - Рангел Станджиков" е получател, но не е отчел последващи облагаеми доставки на стоките, респективно не е начислил ДДС, а стоките по фактурите не са налични. Решение е неправилно тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е възприел фактическа страна по спора, като изрично се е аргументирал с неопровергаване на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. За да приеме за верни констатациите на органите по приходите, съдът е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в РА предпоставки, в случая тези чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да се обоснове законосъобразното/незаконосъобразното прилагане на тази норма следва да бъде установено по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки, а именно относно приемането и предаването на стоките, предмет на същите, относно тяхното транспортиране, заприходяване и заплащане, както и за начина на водене на счетоводството на ревизираното лице и на издателите на фактурите, за които данъчните органи са приели, че са получени от ЕТ "Ривилина - Рангел Станджиков". Действително съдът правилно е отграничил в мотивите на акта си кой носи доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, но е трябвало да бъде съобразено и, че тази разпоредба изисква наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК да е подкрепено с доказателства. Позоваването само на протоколите за извършени насрещни проверки в ревизионното производство не се явява достатъчно, още повече, че оборването на констатациите в РА изисква в случая и произнасяне касателно начина на водене на счетоводството при ревизирания субект и неговите съконтрахенти. По делото не е констатирано извършването на проверка за редовността на счетоводните отчитания при доставчиците, а показанията на разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин броя, времето и обема на доставките. Предоставените от доставчиците фактури за продадени стоки предимно цигари с фискални бонове за заплащане в брой не са подкрепени с доказателства за реалност на доставката на родово определени вещи - липсват приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било други документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на ЕТ "Ривилина - Рангел Станджиков" чрез индивидуализирането или предаването съобразно правилото на чл. 24 ЗЗД. Липсват товарителници, пътни листа или други писмени доказателства, установяващи, че цигарите са превозени именно до търговския обект на ЕТ "Ривилина - Рангел Станджиков" или, че са получени от него в обекти на доставчиците. Вещото лице по ССчЕ в т. 4 от заключението си е констатирало, че в счетоводните документи на нито един от процесните доставчици няма издадени други първични документи, съпътстващи доставките по процесните фактури. В тази връзка е основателно възражението на касатора, че органите по приходите, които твърдят, че ревизираното лице е получател по доставки, неотразени в счетоводството му, следва да докажат реалността им, така че да обосноват наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Само при установено пряко доказване на тези факти е допустимо да се приложи и презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. По тези съображения, неправилен се явява крайният извод на административния съд, че доставките по процесните фактури са реално осъществени и съответно законосъобразно е начислен ДДС. С оглед на горното, решението на АДмС - Пловдив като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени РА, ведно с потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. Водим от гореизложеното и в същият смисъл, на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,