Определение № 9091 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. Б. Х., подадена чрез пълномощника адвокат И. Цветкова, против определение № 1915 от 13.08.2026 г., постановено по адм. дело № 518/2026 г. по описа на Административен съд Перник, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против срещу мълчалив отказ на кмета на Община Перник, производството по делото е прекратено и на ответника е присъдено и юрисконсултско възнаграждение от 102,26 евро. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че като собственик на съседен имот, засегнат от незаконния строеж за който е подал сигнала, има пряк интерес от законосъобразното упражняване контролните правомощия на кмета по чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Освен това с жабата е направил искане за защита против неоснователно бездействие на органа по смисъла на чл. 256 АПК. Възразява и срещу присъденото в негова тежест юрисконсултско възнаграждение. Моли атакуваното определение да бъде отменено с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът - кмет на Община Перник, чрез пълномощника си юрисконсулт К. Левтерова, представя писмен отговор с който по изложени съображения оспорва частната жалба и пледира атакуваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочен размер. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно съдържанието на подадената от З. Х. жалба до Административен съд Перник и видно от преписката, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Перник да издаде заповед по чл. 225а ЗУТ във връзка с адресирано до него заявление вх. № 26/ОКП-11816 от 04.06.2026 г. от Х., имащо характера на сигнал, за извършено незаконно строителство в поземлен имот с идентификатор 55871.511.92, гр. Перник, който е съседен на негов имот. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че липсва годен за оспорване акт, тъй като в хипотезата на чл. 225а ЗУТ кметът на общината действа служебно и специалната норма на чл. 214, т. 3 ЗУТ не предвижда обжалване на изричните или мълчаливите откази за издаване на актове по чл. 225а ЗУТ. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. Отказ - изричен или мълчалив е налице тогава, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено искане съобразно негово нормативно предвидено правомощие. В ЗУТ липсва правна норма, която да създава за кмета на общината като компетентен орган по установяване и премахване на незаконни строежи по чл. 225а ЗУТ, задължение за произнасяне по искане за постановяване на заповед за премахването на такъв строеж. Кметът действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не съответния административен акт. В случая кметът на Община Перник не е обвързан от подадения от жалбоподателя сигнал. С оглед на това е правилен изводът на административния съд за кръга на актовете по чл. 214, т. 3 ЗУТ, в който не попадат отказите за издаване на такива за премахване на незаконни строежи. Липсва формиран мълчалив отказ, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за кмета на Община Перник да издаде по искане на трето лице административен акт по чл. 225а ЗУТ, касаещ извършено незаконно строителство от друго лице в съседен имот. Няма основания за приложението и на чл. 256 АПК. Предмет на иска по чл. 256 АПК е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие. По подадения сигнал от З. Х. кметът на общината не дължи фактически действия, нито произнасяне с изричен акт, тъй като липсва норма, която да го задължава. Поради това не е налице и бездействие на органа, съответно не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК или правен интерес в тази връзка. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил нормата на чл. 159, т. 1 АПК. Правилно е присъдено на ответника и юрисконсултско възнаграждение, с оглед нормата на чл. 143, ал. 3 АПК и завеждането на делото по волята на жалбоподателя. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила във всички негови части. При този изход на делото и с оглед направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частния жалбоподател следва да бъдат осъден да заплати на Община Перник сумата от 70 евро, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,