Решение № 6417 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2016 г.

Решение № 6417 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. П. от гр. Г., чрез адв. И. И. срещу решение 129/09.05.2016 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 26/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-04000415002890-091-001/14.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 500/07.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са, че в процесния РА само лаконично е описано основанието за начисляване на допълнителни данъци, без да става ясно как е определена началната сума към 01.01.2008 г. и без да са събрани доказателства в тази насока. Поддържа се и направеното пред първата инстанция възражение за изтекла погасителна давност за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, респективно прогласяването му за нищожен. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново, чрез юрисконсулт Н. К., оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 27.06.2016 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на К. П. П. от гр. Г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 12 488.56 лева лихви от 8 289.49 лева. Ревизията е повторна и е проведена по особения ред, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити доходи. От органите по приходите е установено, че през 2008 г. по сметки на ревизираното лице са постъпили суми от трети лица общо в размер на 116 951,53 лева, като липсват доказателства за основанието за тяхното получаване. Наред с това лицето е представило и разписки за получени парични суми в брой в общ размер на 7 934 лева - общо 124 885.53 лева. Така получените суми са определени като доход от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Формирана е обща годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ от данъчната основа на доходи от лихви, посочени в подадената от лицето ГДД за 2008 г. и данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, върху която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. След приспадане на авансово платения от П. данък е определено задължение за довнасяне в размер на 12 488.56 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че приходната администрация е направила правилна преценка на доказателствата и законосъобразно получените по банковата сметка на жалбоподателя суми, както и отразените в разписките като получени в брой, са приети за облагаеми доходи. От фактическа страна съдът е установил, че от представените банкови извлечения (папка 3, л. 239-л. 265 от дан. преписка) през 2008 г. по сметки на ревизираното лице в банка "ДСК" са постъпили суми от трети лица общо в размер на 116 951,53 лева, както следва: О. Н. К. М. - на 11.02.2008 г. - 20 000 лева, на 13.03.2008 г. - 15 000 лева и на 25.04.2008 г. - 13 866 лева или общо 48 866 лева. Като основание за банковите операции е посочено "прехв. на с-ва", "превод" и "зах. на см." О. В. К. Д. - на 15.02.2008 г. - 4 950 лева и на 25.09. - 2 700 евро (5 280,74 лева) или общо 10 230,74 лева. Като основание за банковите операции е посочено "ТР" и "превод"; О. И. И. П. - на 30.06 - 600 лева, на 08.08 - 10 200 лева, на 11.08 - 3 000 лева, на 05.09 - 1 810 лева, на 13.10. - 3 300 лева и на 30.12 - 3 000 лева, или общо 24 910 лева. Като основание за банковите операции е посочено "прехв. на сума", "превод" и "прехв. на ср. "; О. С. Р. П. - на 22.07 - 10 000 лева, на 25.07 - 5 065 лева и на 25.07 - 4 895 лева или общо 20 050 лева. Като основание за банковите операции е посочено "превод", "прехвърл. на сума" и "вноска по РС на К. П." О. Ц. П. М. (P. C. M.) - на 27.02. - 6 593 евро (12 894,79 лева). Според обясненията на жалбоподателя сумите представляват връщане на заеми, които той е дал на посочените лица през периода 2005 г. -2006 г. Като доказателства са представени: договор за паричен заем от 17.04.2006 г. между К. П. П. (заемодател) и И. И. П. (заемател) за сумата от 30 000 лева, разписка от същата дата, договор за паричен заем от 14.11.2006 г. между К. П. П. (заемодател) и Н. К. М. (заемател) за сумата от 100 000 лева, разписка от 14.11.2014 г., в която на ръка е отразено, че "Днес 12.05.2008 г. предадох на К. П. сумата от 1 134 лева", договор за паричен заем от 13.07.2005 г. между К. П. П. (заемодател) и В. К. Д. (заемател) за сумата от 9 500 лева, разписка от 15.10.2008 г., според която на 15.10.2008 г. К. П. е получил от В. К. сумата в размер на 6 800 лева и договор за паричен заем от 24.10.2005 г. между К. П. П. (заемодател) и С. Р. П. (заемател) за сумата от 30 000 лева. Съдът е приел твърденията на ревизираното лице за недоказани. По отношение на С. Р. П. съдът не е кредитирал подписания от нея договор за заем, като се е обосновал с липсата на доказателства за предаване на сумите, с липсата на обяснения от лицето, както и с факта, че самият жалбоподател не е заявил, че ще се ползва от този документ. По отношение на В. К. Д. по аналогични съображения, съдът не е ценил представения договор за заем. Наред с това е установил, че сумите, които Д. е предал на ревизираното лице в брой (6 800 лева) и по банков път (4 950 лева и 2 700 евро) значително надвишават размера на твърдения заем, при положение, че в договора не е уговорена лихва върху заетата сума. По отношение на Н. К. М. и И. И. П. съдът е констатирал, че тези две лица при извършените им насрещни проверки са потвърдили получаването на заемни средства от жалбоподателя и съответно връщането на част от тях по банков път през 2008 г. Съдът е посочил, че жалбоподателят и Н. М. са представили договор за паричен заем от 14.11.2006 г. за сумата от 100 000 лева, както и разписка за предаването на сумите, но същата носи дата от 14.11.2014 г., което не може да се приеме за техническа грешка, останала неотстранена повече от 8 години. Съдът е установил, че от страна на жалбоподателя и на И. П. е представен договор за паричен заем от 17.04.2006 г. за сумата от 30 000 лева и разписка от същата дата за предаване на средствата, но същевременно при първоначалната ревизия във връзка с процесния договор от жалбоподателя е представена разписка за същата сума, но с дата 17.04.2014 г. Предвид датите на представените разписки, според които заемните суми са предадени на заемателите през 2014 г., съдът е приел, че органите по приходите правилно не са кредитирали представените договори за заем от 2006 г. Съдът е съобразил и липсата на доказателства, че към датите на договорите за заем жалбоподателят е разполагал с посочените в тях суми, които да е бил във възможност да предостави в заем на Н. М. и И. П. Съдът е приел за неоснователно и възражението на ревизираното лице за изтекла погасителна давност по отношение на определените задължения за 2008 г. В мотивите на решението е посочено, че процесната ревизия е втора поред, като ревизионното производство е започнало с връчването на ЗВР № 1401028/29.04.2014 г. на 15.05.2014 г., а давността съответно е спирана на основание чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и не е изтекла до настоящия момент. С тези мотиви, съдът е обосновал краен извод, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред е доказано от събраните по делото доказателства, презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт не е оборена от ревизираното лице и извод за законосъобразност на установения данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК и правилно е потвърдил акта като законосъобразен. Искането за прогласяване нищожност на ревизионния акт се поддържа за първи път в касационната жалба и не е подкрепено с никакви конкретни доводи. Изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред. в сила от 01.01.2013 г.) се подкрепят от представените по делото заповеди на териториалния директор на ТД на НАП гр. В. Търново по чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на органи по възлагане на ревизии и заповеди за възлагане на ревизии. Съдът е изяснил спора от фактическа страна в съответствие с доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че не е установено превишение на разходите над доходите на лицето по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В случая основанието за облагане по особения ред е по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити доходи и е подкрепено със събраните в хода на ревизията банкови извлечения за получени суми от ревизираното лице и представените разписки за получени суми в брой. При доказано основание по ал. 1 на чл. 122, правилно съдът е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която в този случай фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Ревизираното лице не е справило с доказателствената тежест и не е доказало твърдението си, че паричните средства, които е получило представляват върнати суми по договори за заем, сключени през 2005 г. и 2006 г. Правилно съдът не е кредитирал събраните по делото писмени доказателства - договори, разписки за предоставени в заем парични средства. Преди всичко истинността на тези документи е оспорена своевременно от насрещната страна на основание чл. 193 ГПК относно автентичността на подписа, положен за заемател. Въпреки изричните указания на съда, които са надлежно съобщени на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, той не е заявил, че ще се ползва от оспорените писмени доказателства. При това положение представените частни документи се изключват от доказателствата по делото и не представляват годни писмени доказателства. Независимо от това, следва да бъдат споделени и изложените в решението мотиви, че тези доказателства не установяват предоставянето на парични суми в заем на лицата Н. К. М., В. К. Д., И. И. П. и С. Р. П. От така събраните доказателства не се установява, получаването на паричните суми в общ размер от 124 885.53 лева да е на основание връщане на заем по договорите, сключени с посочените лица. При това положение законосъобразен е крайният извод на съда за установен доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за данък върху доходите за 2008 г. е обсъдено от първоинстанционния съд. В съответствие с доказателствата по делото съдът е определил началната и крайната дата на срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК от 01.01.2010 г. до 01.01.2015 г. В съответствие с доказателствата по делото е приел, че давността е спирана на основание чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК и към момента на издаване на оспорения ревизионен акт от 14.09.2015 г. не е изтекла. По тези съображения, настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид осъщественото представителство от юрисконсулт, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 153.34 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,