Определение № 653 от 18.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 863/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 6745/12.06.2023г. на адв. К. Я., в качеството му на пълномощник на „КОДИХИ“ ЕООД, с искане за допълване на определение № 398/05.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 863/2023 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на частната жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ и всички направени разноски за държавни такси, вещи лица и адвокатски възнаграждения в предходните две инстанции, за които сочат приложени доказателства към съответните дела. Ответната страна – НАП – депозира вътрешно противоречиво становище: от една страна твърди недобросъвестност на „ Кодихи“ ЕООД, предвид която е пропуснала срока за възобновяване на производството / макар последното да няма отношение към отговорността за разноски, с оглед правния резултат /, а от друга - че следва да се присъдят разноски на ответниците / макар такива да претендира единствено „ Кодихи „ЕООД, не и „Х.У.А.К.“ ЕООД /. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по ч.т.д. № 863/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по подадена от НАП частна жалба против определение от 24.02.2023 г. по т.д.№ 53/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което, на основание чл. 231 ал. 1 ГПК, производството по делото е прекратено и обезсилено постановеното първоинстанционно решение - обект на въззивен контрол - № 261158/22.07.2021 г. по т.д.№ 2112/2019 г. на Софийски градски съд. С определение № 398/05.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 863/2023 г. на ВКС жалбата е оставена без уважение. В същото липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК е частично основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за молещата страна резултат, същата следва да докаже реалното им извършване в производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на частната жалба подадена от НАП срещу прекратяването на въззивното производство на основание чл.231 ал.1 т.1 ГПК. В подадения отговор се съдържа искане за възмездяване на направените от страната разноски. Към същия е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.05.2023 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, за подаване на отговор на частната жалба на НАП срещу определението на САС от 24.02.2023 г., и потвърдено изплащането му в брой. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 274 ал. 2 ГПК следва да бъде уважена. Неоснователна е молбата за присъждане на всички разноски от държавни такси, депозити за експертизи и адвокатски възнаграждения, заплатени в предходните две инстанции. Присъждането на разноски в хипотезата на прекратяване на делото, по реда на чл. 231 ГПК ,се извършва от съда, който е прекратил производството, поради което той се явява компетентен да се произнесе по това искане / oпределение № 645 от 05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3286/2015 г., ІV г. о. на ВКС /. Такава претенция е следвало да бъде адресирана до въззивния съд, по реда на чл. 248 ГПК, за допълване на определение от 24.02.2023 г. по т.д. № 53/2022 г. на САС, в рамките на срока за обжалването му, съгласно нормата на чл. 248 ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение