Определение № 3277 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. В. Д. срещу определение № 5932 от 18.04.2024 г. по в.т.д. № 5969/2022г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е отказал да измени постановеното от него решение по делото в частта му за разноските, като е приел, че представеният пред първата инстанция договор не съдържа данни за договореното възнаграждение пред всички инстанции. С решението, чието изменение е поискано съставът е цитирал дадените с ТР ОСГТК № 6/12г. разрешения, като е посочил, че договора за правна защита и съдействие следва да бъде представен, с оглед установяване на договореното и заплатено възнаграждение, както и установяване на начина на плащане. Така е стигнал до извода, че само платежното нареждане, с което е удостоверено плащане на адвоката за оказаните пред въззивната инстанция правни услуги не е достатъчно. Частната жалба е основателна. Незаконосъобразно е приетото от състава за недължимост на разноски, реално направени и заплатени във въззивното производство, като приложеното платежно нареждане / така както е прието и в ТР ОСГТК №6/12г./ удостоверява извършеното плащане и установява реалното извършване на разноските. Правно необосновано страната интерпретира разрешенията дадени с цитираната тълкувателна практика. Със същата не е мотивирано задължение за страната да установява разноски чрез представяне на писмен договор за това, тъй като формата на такъв договор не е форма за действителност. Основните указания дадени с обсъжданото тълкувателно решение са свързани с това, че императивно е изискването страната да докаже реалното/ а не бъдещо/ извършване на разноски за съответното производство, като изрично е посочено, че носещият подписа на двете страните документ, с който е извършено удостоверяване на такова реално плащане съставлява именно доказателство за това, тъй като се третира като разписка, удостоверяваща го. С оглед изложеното се налага извод, че определението е неправилно и следва да бъде отменено,а по същество, решението изменено, като бъдат присъдени поисканите разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение