Решение № 2152 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2009 г.

Решение № 2152 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Диана Атанасова Грозданова срещу решение № 292 от 9.06.2009 г. по адм. дело № 170 по описа за 2009 г. на административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 592 от 12.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден в обжалваната част с решение № 1 от 2.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения, които могат да се квалифицират като такива по отношение на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново оспорва същата чрез депозирано възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № 592 от 12.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден в обжалваната част с решение № 1 от 2.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в изпълнение на дадените указания с отменително решение № 3108 от 9.03.2009 г. по адм. дело № 10540 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение. При повторното разглеждане на спора от първоинстанционния съд предметът на същия е бил посочения РА, в частта, с която е определено на ревизираното физическо лице допълнително задължение за данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 69.24 лв. и лихва за забава в размер на 40.32 лв. В мотивите на съдебния акт е изложена фактическата страна по спора, която се свежда до сключен договор за наем на недвижим имот-апартамент на 12.09.2002 г. с Радослав Иванчев Иванов, прекратен на 16.08.2006 г. и реализиране на доходи от страна на ревизираното лице от наемната цена за 2002 г. От правна страна съдът е приел, че РА е законосъобразен в тази му част, за което е изложил аргументи и правни изводи. За да обсъди основното възражение на жалбоподателката, че не е получавала наемна цена, съдът е обсъдил извършената насрещна проверка на Радослав Иванов, представените от него доказателства при това, като е разпитал това лице в качеството му на свидетел, в изпълнение на указанията на ВАС в посоченото отменително негово решение. Съдът е кредитирал показанията на Иванов, понеже те отговарят и на събраните по делото писмени доказателства, като е изложил подробни съображения затова. За да се обоснове съдът се е позовал и на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, която разпоредба посочва, че констатациите в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК се смятат за верни до доказване на противното. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдените от касатора нарушения, доколкото касационната жалба съдържа доводи относно обжалвания РА и проведеното административно производство и аргументи от житейско естество при коментара от негова страна на съдебното решение. След като по делото безспорно е установено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно ревизираното лице не е подало декларация за процесната 2002 г. и е реализирало доходи по повод обсъждания договор за наем, които се явяват укрити, правилно е определена данъчната основа по реда на ал. 2 от същата правна норма. Следва да се отчете при това, че формирането на същата е съобразено и с чл. 25, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), а именно налице са нормативно признатите разходи по отношение на ревизираното лице. Възраженията в касационната жалба преповтарят тези в първоинстанционната и първата касационна жалба, по които е налице произнасяне от съответните съдебни инстанции. По възраженията относно незаконосъобразността на РА в обжалваната част произнасяне не се дължи с оглед предмета на касационен съдебен контрол, а именно съответното съдебно решение. Касационната инстанция не се явява задължена да се произнася по въпроси относно терминологичното тълкуване на легални определения, съдържащи се в правни норми от ДОПК и ЗОДФЛ (отм.). Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора на касатора не се следват съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже следва да се отчете съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и фактът, че такива са присъдени в първоинстанционното производство. Съгласно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,