Решение № 8111 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6549/2016 г.

Решение № 8111 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6549/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна срещу Решение № 849/18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3804/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-17-1201186-091-001/18.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 520/09.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, с която на И. И. Д. е установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размера над 2568, 65 лева и лихви над 1685, 73 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в оспорената част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на жалбата на И. И. Д. срещу ревизионния акт, в тази му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за в размер на 1981, 47 лева. Ответникът - И. И. Д., не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Варна е бил Ревизионен акт (РА) № Р-17-1201186-091-001/18.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 520/09.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, с която на И. И. Д. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатациите на органите по приходите, че при извършена съпоставка на доходите и разходите на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) са установени превишения на разходите спрямо доходите за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Предмет на обжалване в настоящото производство е решението на АС – Варна, само в частта, с която е отменен РА, в частта на установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размера над 2 568, 65 лева до размера на 11 841, 48 лева и лихви над 1 685, 73 лева до размера на 7 770, 81 лева. За да отмени РА, в тази част, АС – Варна е приел, че е доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, а именно превишение на разходите над приходите на ревизираното лице (РЛ), но неправилно е определен размера на разходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2008 г., тъй като неправилно е включен разход от 51 400, 00 евро /100 529, 66 лв/, представляващ внесена сума на 20.02.2008 г. по банкова сметка на ревизираното лице в "Първа инвестиционна банка" (П.). Приел е, че постъпването на сумата по посочената банкова сметка е безспорно установено, но не е доказано, че разхода е направен от РЛ, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства - договор № 27 КР-АА-1515 от 30.01.2008 г., сключен между [фирма] и [фирма], чиито едноличен собственик на капитала е РЛ за банков кредит в размер на 105 388 евро, извлечение от сметката на дружеството в [фирма] за изтеглена на 20.02.2008 г. в 11: 25: 17 часа сума от 51 400 евро с нареждане, подписано от свидетелката Н. П., работила като управител на дружеството, съгласно трудов договор № 21/12.05.2003 г. и вносна бележка 27 VN0023950 към [фирма] за превод, извършен на 20.02.2008 г. в 11: 27: 05 часа в размер на 51 400 евро по сметката на РЛ, безспорно се установявало, че в рамките на по-малко от две минути сумата е изтеглена от сметката на дружеството и е внесена по сметката на РЛ. При тези съображения, АС – Варна е приел, че от разходната част на паричния поток на РЛ за 2008 г. следва да се извади разход в размер на 100 529, 66 лева и при липса на спор по отношение за другите суми, включени в приходната и разходната на паричния поток на ревизираното лице за 2008 г., преизчислил данъчната основа за облагане, в размер на установеното от съда превишение на разходите над приходите за периода, както и размера на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие. Решението, в обжалваната му част, е правилно постановено. По делото не е спорно, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Изготвени са баланси на разполагаеми парични средства, като конкретно за периода 2008 г. е установено превишение на разходите над приходите на ревизираното лице. При изготвяне на баланса на разполагаемите парични средства в разходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2008 г. е включена сума в размер на 100 529, 66 лева, внесена по банковата сметка на ревизираното лице на 20.02.2008 г. Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпроса дали правно е включена сумата от 100 529, 66 лева в разходната част на паричния поток за 2008 г., като разход извършен от ревизираното лице, а пред настоящата инстанция - въпроса за правилността на изводите на съда за изключване на същата сума от разходната част на паричния поток на РЛ за 2008 г. Безспорно по банковата сметка на РЛ в [фирма] на 20.02.2008 г. е внесена сума в размер на 100 529, 66 лева. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че сумата е изтеглена от банкова сметка на [фирма], чиито едноличен собственик на капитала е РЛ и в рамките на две минути е внесена по лична сметка на РЛ. При така установените факти, правилно първоинстанционния съд е приел, че разхода не е направен от ревизираното лице, за да бъде включен в разходната част на паричния му поток за 2008 г. Довода на касатора за неправилност на изводите на съда в тази насока са аргументирани с твърдение, че разхода е направен от РЛ, след като по банково извлечение същия е посочен за вносител на сумата, банковата сметка е негова лична, поради което същият е могъл да се разпорежда със сумата. Настоящата инстанция също счита за доказано по делото, че разхода е направен от [фирма], а не от ревизираното лице, поради което неправилно при проведената ревизия на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 е включен в разходната част на паричния поток на ревизираното лице. В случая би могло да се разсъждава дали получената по банковата сметка на ревизираното лице сума представлява негов укрит приход, но основанието за провеждане на ревизията по особения ред не е обосновано с данни за укрити приходи – основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В ревизионното производство не са събирани и изследвани факти, относими към основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, не е изследван и въпроса дали този приход е деклариран от РЛ, за да се приеме в случай на недекларирането му, че е укрит. Затова тези разсъждения са били извън предмета на делото пред първоинстанционния съд, респективно остават извън предмета на касационната проверка. По изложените съображения, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в обжалваната му част, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователна. Поради липса на претенция за разноски от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъждат и на тази страна. Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,