Определение № 316 от 14.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 236/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „Евроконсулт Груп- България“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение № 2757/11.12.2019г. по възз.т.д. № 3627/2019г. на САС.С него е обезсилено решение № 11 от 18.04.2018г. по т.д. № 11/2017г. на Окръжен съд - Видин, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 42 от 01.04.2019г., в частта, с която е признато за недоказано оспорването по реда на чл.193 ГПК на истинността на представени по делото документи - договор за цесия от 22.05.2014г. и уведомления за цесия от 02.02.2015г. и 06.03.2015г., и, след отмяна на първоинстанционното решение в останалата част, по предявения от „ЮС-07“ ООД против „Евроконсулт груп - България“ ЕООД иск, с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, е прогласена недействителността на договор за прехвърляне на вземане (цесия) с посочена в него дата 22.05.2014г.; Отхвърлени са предявените от „Евроконсулт груп - България“ ЕООД срещу „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност) искове по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на вземания на „Евроконсулт груп - България“ ЕООД, вписани в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност), в размер на 567 324.30 евро - дължима обратно сума по развален договор за покупко - продажба на имот от 24.04.2007г., сключен между „Туркомфорт“ ЕООД и „ЮС - 07“ ООД, 211 240.21 евро - лихви за периода от 09.04.2013г. до 15.11.2016г., и 57 798.62лв. - разноски по т. д. № 182/2014г., предмет на договора за цесия с дата 22.05.2014г.; Отхвърлени са предявените от „Евроконсулт груп - България“ ЕООД срещу „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност) и „ЮС - 07“ ООД искове по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „ЮС - 07“ ООД, вписани в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Туркомфорт“ ЕООД (н.), в размер на 567 324.30 евро - дължима обратно сума по развален договор за покупко - продажба на имот от 24.04.2007г., сключен между „Туркомфорт“ ЕООД и „ЮС - 07“ ООД, 406 930.39лв. - лихви за периода от 09.04.2013г. до 15.11.2016 г., 57 798.62лв. - разноски по т. д. № 182/2014г., и 27 200лв. - разноски по изп. д. № 186/2015г. на ЧСИ Д. Н.; Осъдено е „Евроконсулт груп - България“ ЕООД да заплати на „ЮС - 07“ ЕООД разноски за първоинстанционното и за въззивното производство в размер общо на 4 219лв. и държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд в размер на 48 155.69лв. Решението в частта по исковете с правно основание чл.694 ТЗ е постановено при участие на синдика на „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност) - И. А.. В молбата за отмяна се поддържа, че посоченото влязло в сила решение относно спорната група факти досежно датата на съставяне на договора за цесия с дата 22.05.2014г. е основано на разпитания пред първоинстанционния съд/по т.д.№ 11/2017г. на ОС – Видин/ свидетел С. Х. С., подписал договора от името на „ЮС-07“ ООД, като съдът е приел тези показания за истински.Молителят твърди, че показанията на св.С. С. са признати за неистински по надлежния ред със споразумение, обективирано в протокол № 86/10.05.2023г. по НОХД № 549/2023г. на РС – Видин.Така е обосновано поддържаното основание за отмяна по т.2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Обективирано в молбата за отмяна е искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, на осн. чл.309, ал.1, във вр. с чл.282, ал.2 ГПК Не са постъпили в срок писмени отговори от „Туркомфорт“ ЕООД и „ЮС - 07“ ООД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното: Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. С оглед подаването на молбата на 19.05.2023г., е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1,т.2 ГПК, който тече от узнаване на споразумението по наказателното дело, най-рано на 10.05.2023г. Молбата съдържа изложение във връзка с твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1 вр. чл. 260 и 261 ГПК. ДТ не се дължи предварително/ чл.694, ал.7 ТЗ, във вр. с чл.18, ал.1, предл.2 Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК/ Връчен е препис от молбата на ответника „ЮС-07“ ЕООД и на синдика на „Туркомфорт“ ЕООД, съгласно чл. 306, ал. 3 ГПК. С оглед на това, настоящият състав намира, че делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Предвид наведеното в молбата основание за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да се изиска и приложи НОХД № 549/2023г. на РС - Видин. Неоснователността на искането за спиране изпълнението на влязлото в сила решение произтича от това, че, като постановено по установителни искове, то не се ползва с изпълнителна сила и по отношение на него законоустановената в чл. 282 ГПК, по препращане от чл. 309 ГПК, процедура за спиране на изпълнението на осъдителни решения, е неприложима.Ето защо, искането за спиране се оставя без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия