Решение № 4249 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Налджиева, против решение №19791/10.06.2025г., постановено по адм. дело №368/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ж-854/06.11.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за компетентност на КЕВР да постанови обжалваното решение, както и за издаване на акта в съответствие с материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички аргументи изложени в жалбата, както и че в решението липсват мотиви по повдигнатите от жалбоподателя възражения. Иска се отмяна на съдебния акт, както и отмяна на Решение № Ж-854/06.11.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касационната жалба се поддържа в представена по делото молба, с която се претендират разноски съгласно представен списък и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Хаус Проект“ ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД против Решение № Ж-854/06.11.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало по жалба на „Хаус Проект“ ООД до КЕВР, с която дружеството е възразило срещу определената от електроразпределителното дружество цена на присъединяване на четири идентични обекта „жилищна сграда с гараж“, находящи се в местността Пичковец, с. Марково, община Родопи, област Пловдив, съгласно чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. По жалбата е извършена проверка, в хода на която КЕВР, на основание чл.142, ал.5 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е изпратила жалбата на енергийния оператор по компетентност. От страна на „Електроразпределение Юг” ЕАД е депозирано становище, обективирано в писмо от 19.09.2024 г. След приключване на проверката по жалбата е изготвен Доклад вх. № Е-ДК-1200/31.10.2024г. от дирекция „Електроенергетика и Топлоенергетика“ и проект на решение, отразено в Протокол № 313/06.11.2024г., в който е посочено становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Въз основа на горното е издадено оспореното решение, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са дадени задължителни указания, на основание чл.22, ал.1, т.5 от ЗЕ, вр.чл.147, ал.2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, както следва: в седемдневен срок да извърши необходимите действия и предложи проект на договор за присъединяване на 4 бр. обекти: „Жилищна сграда с гараж“, находяща се в местност „Пичковец“, с. Марково, община Родопи, като цената за присъединяване съответства на нормативните изисквания на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.03.2017г. и е съобразена с регулираната цена от КЕВР за II група от 7 до 15 kW, както и да представи в същия срок доказателства за изпълнението им. За да отхвърли жалбата административният съд е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията – чл.10 от ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Приел е, че оспореното решение отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, издадено е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването му. Съдът не е отчел допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел е, че имотите на „Хаус Проект“ ООД се намират в регулация и в строителните граници на населеното място с. Марково. Този извод е основан на приетите по делото писмени доказателства за приложение на чл. 17а, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ(Закон за опазване на земеделските земи ) - чрез промяната на предназначението на земеделски земи са създадени нови строителни граници на населеното място. В заключение, според съда, КЕВР правилно е тълкувала разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба №1/2017г.), като е отчела обстоятелството, че заявеният за присъединяване обект е с мощност 7-15 kW и попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата. И доколкото е установено, че имотите са включени в строителните границите на населеното място, урегулирани са и попадат в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от Закона за устройство на територията, за тях не е приложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. За приложението на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия е необходимо изпълнението на предвидената предпоставка в него, а именно присъединените имоти да се намират в територии извън регулацията на населените места. В тази връзка, правилно административният съд е отчел спорния по делото въпрос, а именно: какъв е статутът на процесните имоти и попадат ли същите в урбанизирана територия. Доколкото Закон за енергетиката и чл. 33, ал. 4 от Наредба №1/2017г. не посочват в какъв смисъл е използван терминът „извън регулация“, то следва да се съобразят дефинициите, дадени в ЗУТ. Според §5, т. 3 от ДР на ЗУТ, "неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. По силата на чл.7, ал.1 от ЗУТ, урбанизирана територия са населените места, селищните образувания и индустриалните паркове извън границите на населените места и селищните образувания. В § 5, т. 6 ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието "територия на населеното място", като селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. На свой ред понятието "землище" е легално дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗАТДРБ, като съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. По силата на чл.17а, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи, промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може да се допуска за създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания). В настоящият случай, компетентните органи по устройство на територията са удостоверили обстоятелствата, че имотите са включени в строителните граници на населеното място с ПУП-ПЗР. Имотите са включени в строителните границите на населено място, урегулирани са и попадат в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от Закона за устройство на територията. Това се установява от приложените по делото писмени документи – разрешения за строеж; писмо, издадено от Община Родопи според което имотите са урегулирани с ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №1603/2.10.2023г. на кмета на Община Родопи и на осн. § 22 от ПЗР на ЗУТ регулацията на имота е приложена. В писмото е посочено, че имотите попадат в зона, в която са одобрени десетки нови урегулирани имоти, с общински пътища и обслужваща техническа инфраструктура. Тези територии образуват компактно застрояване с жилищни функции, които представляват новообразувана селищна територия с нови строителни граници, т.е. налице е хипотезата на чл. 17а, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, а именно чрез промяната на предназначението на земеделски земи е създадена нова урбанизирана територия. В тази връзка, съдът правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба №1/2017г., като е отчел обстоятелството, че обектите попадат в обхвата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №1/2017г. Не се установява обстоятелството, твърдяно от касационния жалбоподател, че имотите не се намират в урбанизирана територия и за тях е приложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредбата. Компетентните органи по устройство на територията са удостоверили относимите обстоятелствата с приетите и неоспорени писмени доказателства. Предвид изложеното, правилно първостепенния съд е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми, че цената за присъединяване на процесния обект не е правилно определена и обосновано на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за размера от 80 евро с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение