Определение № 4903 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Ц. Д., Н. А. В., Ц. С. Ц., Н. П. Ц. и П. П. Ц., чрез адвокат Горова, против определение №4633/11.02.2025г. по адм. дело №10395/2024г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. С доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неоснователно, жалбоподателите искат отмяната му. Твърдят и прекомерност на разноските, които са осъдени да заплатят. Претендират присъждане на разноските направени за касационното обжалване. Ответникът - главен архитект на Столична община, не взима становище по частната жалба. Ответниците - Р. Б. Д., чрез адв.Колчакова, и Й. Г. С., чрез адв.Петков, в писмени отговори взимат становище за неоснователност на частната жалба, като първият от тях претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалбата, в частта й срещу определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е неоснователна. С обжалваното определение АССГ оставя без разглеждане жалбата на С. Ц. Д., Н. А. В., Ц. С. Ц., Н. П. Ц. и П. П. Ц., срещу Заповед №САГ24-РА53-529/17.07.2024г. на главния архитект на Столична община и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателите като съсобственици на ПИ с идентификатор № 68134.3950.2 по КККР на гр.София, м. „кв. Суходол“, с площ 3 452кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, не са сред заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, поради което за същите не е налице правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Имотът на жалбоподателите не е предмет на плана, поради което те не попадат в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Същият е съседен на имота предмет на процесната заповед. С процесния ПУП за застрояване не е допуснато намалено разстояние по регулационните линии с имота на жалбоподателите. Предвид факта, че не са допуснати намалени разстояния, реализирането на предвижданията на процесния план няма да повлияе на евентуално бъдещо предвиждане за застрояване на имота им, поради което жалбоподателите не попадат и в кръга на заинтересованите лица по и чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУТ. С обжалвания план не се променя предназначението на имота, тъй като той не е имал отредено предназначение преди това, а първото му отреждане е в съответствие с действащия ОУП на гр.София, следователно жалбоподателите не попадат и в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото АССГ постановява определение в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението, наведено с частната жалба, че с процесната заповед се засяга имота на жалбоподателите, тъй като се въвежда ограничение в режима му на застрояване и ползване. Тази хипотеза е разгледана от административния съд и по нея той се е произнесъл аргументирано и в съответствие с материалния закон. Ограничение в режима му на застрояване категорично не се въвежда с процесния ПУП. В случай, че жалбоподателите в бъдеще поискат процедиране на ПУП – ПЗ за техния имот, то тогава ще се решава и въпроса за осигуряване на достъп до него, включително и ако е необходимо с процедиране на ПУП – ПР, с което ще се реши и въпроса за осигуряване на безпрепятственото му ползване. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да се остави в сила. В частта й, досежно прекомерността на присъдените с обжалваното определение разноски, частната жалба е основателна. В проведеното съдебно заседание по делото пред административния съд, жалбоподателите са направили възражение за прекомерност на разноските направени от страните, което формално е било взето предвид от съда, като е преценена фактическа и правна сложност на делото и това, че е проведено едно съдебно заседание. Жалбоподателите са осъдени да заплатят на заинтересованите страни по 2000 /две хиляди/ на всеки от тях, направени разноски за адвокатски хонорар и на ответника 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Касационната инстанция счита, че така определените размери на разноските са останали прекомерни и след редуцирането им от съда. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, различна от обичайните за този вид дела и по него е проведено само едно съдебно заседание, поради което разноските за адвокатски хонорар на заинтересованите страни следва да бъдат редуцирани до предвидения минимален такъв за този вид дела – 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, а разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответния административен орган на 100 /сто/ лева. Ето защо, определението, в тази му част, следва да бъде отменено и се постанови ново в частта досежно разноските. Предвид изхода на спора, на частните жалбоподатели не се дължи присъждане на претендираните разноски, направени по настоящото производство. Поисканите разноски за настоящото производство, от ответника в касацията Р. Б. Д., остават недоказани по основание и размер, тъй като същият не представя никакви доказателства за реалното им извършване. Ето защо такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,