Определение № 3977 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. П., чрез адв. Петров като процесуален представител, против определение № 25791 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10555/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София по заявление вх. № 01-498256/11.09.2024 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие със закона и необоснованост. Навеждат се съображения за несъобразяване на извода на съда за недопустимост на оспорването с представени от жалбоподателя влезли в сила съдебни решения относно обявяването за нищожна заповед № РД-47-52/30.05.2002 г. на министъра на земеделието и горите, с която на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено частично да бъде преработен влезлият в сила план за земеразделяне на [населено място], район „Панчарево“, Столична община в масиви № 519, 520, 523 и 525, съответно порокът е пренесен и в кадастралната карта (КК), като на мястото на имот № 519125 са нанесени имоти, предмет на нищожната заповед, а един от тях с № 519406 по преработения план става с идентификатор 04234.6977.406 по КК. Иска се определението да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на оспорването по същество. Ответникът - началникът на СГКК – София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същества е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема, че жалбата, с която е сезиран, е недопустима поради липса на годен за оспорване акт. Посочва, че мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК се формира, когато заявлението, с което е поискано издаването на административен акт или извършване на административна услуга, е редовно от формална страна, допустимо и адресирано до компетентния административен орган. Приема, че в случая при извършената проверка за редовност на заявлението ответникът правилно установява, че услугата не може да бъде извършена въз основа на представените от жалбоподателя документи, тъй като от тях не може да бъде направен безспорен извод за идентичност между имота, описан в решението на Поземлена комисия – Панчарево от 1999 г. и ПИ с идентификатор 04234.6977.406 по одобрената КККР. Посочва, че в съответствие с чл. 30, ал. 2 АПК и чл. 19, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, до заявителя е подготвено уведомление за отстраняване на констатираните недостатъци. Излага съображения, че едва след отстраняването им, респ. слез изтичане на срока за това, считано от датата на връчване на уведомлението, което в случая не е съобщено на заявителя, за административния орган започва да тече срок за произнасяне. Обосновава извод, че само при непроизнасянето в неговите рамки би възникнал мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Поради това съдът оставя жалбата без разглеждане като недопустима и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая по направеното искане не е формиран мълчалив отказ съобразно чл. 58, ал. 1 АПК, поради което оспорването срещу него е недопустимо за разглеждане по същество. От данните по делото е видно, че на 11.09.2024 г. жалбоподателят подава в СГКК - София заявление с искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) за ПИ с идентификатор 04234.6977.406, [населено място], район „Панчарево“ и издаване на скица на поземлен имот в неурбанизирана територия 2690, както и скица за сграда. На същата дата е подадена и молба за издаване на скица от кадастралната карта за имот 519125 в землището на [населено място] с площ 35,407 дка, съгласно приложена скица и съдебни решения, като бъде вписан наред с другите наследници за собственици на имота. С уведомление изх. № 24-28292/18.09.2024 г. административният орган указва на жалбоподателя в 14-дневен срок от получаването му, на основание чл. 19, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. да представи комбинирана скица по чл. 16, ал. 3 ЗКИР, придружена с удостоверение за идентичност между имота по приложените документи за собственост и имот с идентификатор 04234.6977.406 по одобрената КККР, тъй като такава идентичност не се установява. Заявителят е предупреден, че при неотстраняване на посочените нередовности производството в частта за изменение на КРНИ ще бъде прекратено, а скицата ще бъде издадена с актуални към този момент данни, а именно с вписан собственик Столична община. Установено е, че уведомлението не е връчено на жалбоподателя. При тези данни правилно съдът приема, че липсва мълчалив отказ за извършване на исканите административни услуги. С уведомлението от 18.09.2024 г. ответникът дава указания във връзка с възприети от него нередовности и непълноти в подаденото заявление на основание чл. 19, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. и доколкото същото не е връчено на жалбоподателя, то не е изтекъл определения за отстраняването им срок, респ. не е започнал да тече и срок за произнасяне на компетентния орган. Поради това не е налице формиран мълчалив отказ, тъй като началникът на СГКК – София извършва действия във връзка с образуваното административно производство. Изявлението на органа поставя условия, свързани с редовността на заявлението, а изпълнението или неизпълнението им предопределя съдържанието на заключителния акт в производството, който би подлежал на съдебно обжалване. Защитата на заявеното право за претендираното изменение на КРНИ и издаване на скици за посочения имот и сграда може да се осъществи срещу акта за прекратяване на производството – чл. 56, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК и чл. 19, ал. 6 от цитираната наредба или срещу волеизявлението по съществото на искането, с което издаването на позитивен за заявителя административен акт се отказва – изрично или мълчаливо. Правилността на преценката на органа относно наличието на нередовност в заявлението, каквато е констатирана в случая, респ. правилността на даденото указание е въпрос, който е от значение при оспорване на основанието за евентуалното прекратяване на административното производство изцяло или частично, което изрично е посочено в уведомлението до жалбоподателя. В този смисъл наведените с частната жалба доводи относно това дали одобрената кадастрална карта е следвало да съобрази относимите план за земеразделяне и карта на възстановената собственост на [населено място], както и документите за собственост на заявителя, не подлежат на обсъждане на този етап от процедурата нито от административния съд, нито от настоящия състав. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,