Определение № 5486 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2025 г.

Производство по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Д. Т., чрез адв. А. А. /надлежно упълномощен/, за отмяна на влязлото в сила решение № 313 от 27.02.2020 год., постановено по в. гр. дело № 1152/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му за упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Д. Л. Т., родено през год., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Ответницата по молбата Р. С. Т. счита, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, евентуално неоснователна. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, отмяната е извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на производството по спора за отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат. Поради това производството по отмяна е относимо само към определена категория съдебни актове – влезли в сила неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват от предметния му обхват влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация – каквото именно е и решението № 313 от 27.02.2020 год., постановено по в. гр. дело № 1152/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, в която е разрешен спор на страните по чл. 59, ал. 2 СК, поради негодността им да породят сила на пресъдено нещо и възможността да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставките за това – в този смисъл мотиви към т. 4 от горепосоченото Тълкувателно решение. След като процесното решение не попада в кръга на актовете, подлежащи на отмяна на някое от основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК, то подадената молба за неговата отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение