Определение № 10182 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. В. срещу разпореждане № 32158 от 13.08.2026 г., постановено по административно дело № 980/2026 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против определение № 29438 от 22.07.2026 г., постановено по същото дело. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, а алтернативно се твърди нищожност на определението, като постановено в нарушение на закона и се иска обезсилването му. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – Началника на ДНСК с указания за възможността в тридневен срок от получаването й може да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 980/2026 г. е образувано по подадена от В. искова молба за обявяване на нищожността на решение № 52 от 06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 7798/2025 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 21237/20.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7797/2024 г. на АССг. С определение № 4963 от 06.02.2026 г., АССг, след като установява, че в същия съд е образувано адм. дело № 353/2026 г. с идентичен предмет и страни на основание чл. 159, т. 7 АПК оставя без разглеждане подадената от В. искова молба и прекратява производството по дело № 980/2026 г. С определение № 5715 от 12.02.2026 г., постановено по адм.дело № 980/2026 г. АССг оставя без уважение искането на В. по молбата ѝ от 11.02.2026 г. за удължаване срока за обжалване на определение № 4963/06.02.2026 г. на основание чл. 63, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Срещу това определение В. подава частна жалба с вх. № 8123/10.03.2026 г. против това определение, която е оставена без разглеждане с разпореждане № 9609 от 11.03.2026 г. на основание чл. 215, т.т. 3 и 4 АПК, съобщено на ищцата на 27.03.2026 г.. С молба от 17.06.2026 г. В. представя копие от медицинско удостоверение, от съдържанието на което се установява, че същата е била на лечение от 02.04.2026 г. до 16.06.2026 г. и поискала да бъде удължен срокът за обжалване на разпореждане 9609 от 11.03.2026 г., което е оставено без уважение с определение № 29438 от 22.07.2026 г., постановено по същото дело на основание чл. 63, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съобщено на В. на 31.07.2026 г. Срещу това определение постъпила частна жалба с вх. № 27894/05.06.2026 г., като с обжалваното пред настоящия състав разпореждане № 32158 от 13.08.2026 г. АССг оставя същата без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК. Разпореждането е правилно. Наведените доводи за нищожност на същото касаят неговата законосъобразност. Правилно АССг приема, че определението, с което отказано удължаване на законов срок за обжалване, който при това е изтекъл преди подаване на молбата за това е съдебен акт, който не подлежи на обжалване, при което правилно е прието, че в случая са налице предпоставките по чл. 215, т. 4, приложима в случая по силата на чл. 236 АПК и е оставил жалбата без разглеждане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното разпореждане е правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7, чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение