Определение № 5236 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частни жалби на „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс“ АД гр. Благоевград, чрез пълномощника адв. Кипрова, срещу определение № 4361/23.05.2023 г. и определение № 9429/01.11.2023 г., постановени по адм. д. № 1892/2023 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ).

1. По частната жалба срещу определение № 4361/23.05.2023 г.

С определение № 4361 от 23.05.2023 г. по адм. д. № 1892/2023 г. е оставена без разглеждане подадената жалба от „МБАЛ Пулс“ АД (неточно посочено в диспозитива на определението като ЕООД) против Решение № РД-НС-04-60/27.05.2022г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и е прекратено производството по адм. д. № 1892/2023г. по описа на АССГ.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че следва да се остави без разглеждане жалбата по отношение на обжалвания административен акт на основание отпаднал правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК. Изложени са твърдения, че в случая е налице хипотезата на оттегляне на оспорения акт, досежно периода на заплащане месец октомври – месец декември 2022 г. (дейност месец септември – месец ноември 2022 г.). Моли определението да бъде отменено и да се реши делото по същество като се прекрати делото на основание чл. 159, т. 3 от АПК и се присъдят сторените в производството разноски в пълен размер, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НС на НЗОК) не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, предвид следното:

Производството пред Административен съд София - град е образувано във връзка с Определение № 283/20.02.2023 г. по адм. дело № 525/2022 г. на Административен съд – Благоевград, с което производството по делото е прекратено и делото е препратено по подсъдност на АССГ. Производството е образувано по подадена жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс“ АД против Решение № РД-НС-04-60/27.05.2022г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, с което са утвърдени в приложение към решението месечни и индикативни стойности за дейностите в БМП за периода на заплащане м. юни – м. декември 2022 г. (дейност м. май – м. ноември 2022 г.) и индикативни стойности за медицински изделия и лекарствени продукти, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги за 2022 г. за периода на плащане м. юни 2022 г. – м. декември 2022 г. (дейност м. април – м. октомври 2022 г.) и възложено на управителя на НЗОК да разпореди на директорите на РЗОК утвърдените по т. 1 стойности да се отразят в Приложение № 2 към сключените индивидуални договори за изпълнителите на БМП, съгласно т. 1 от решението.

С Договор № РД-НС-01-4-14/24.08.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 година (обн. ДВ, бр.72/09.09.2022 г.) е увеличен годишният размер на средствата за здравноосигурителни плащания за медицински дейности съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2022 г. по видове медицинска дейност, включително и за болнична медицинска дейност.

С Решение № РД-НС-04-99/28.09.2022 г. НС на НЗОК е освободил средства в размер на 6 000 000 лв. от „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“, с които да се увеличат средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ, утвърдил е общи стойности по РЗОК за дейностите (Клинични пътеки. Клинични процедури и Амбулаторни процедури) в болничната медицинска помощ по Приложение 1 и извън Приложение 1 от Правилата по чл. 4 от ЗБНЗОК 2022 г., за периода на заплащане м. октомври - м. декември 2022 г. (дейност м. септември - м. ноември 2022 г.), в размер на 774 209 730 лв. в национален мащаб, съобразно обнародвания в ДВ, бр.72/09.09.2022 г. „Договор № РД-НС-01-4-14 от 24 август 2022 г. за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 година“, в който са увеличени дейностите по Клинични пътеки, Клинични процедури и Амбулаторни процедури, закупувани от НЗОК в рамките на средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК 2022 г. и е възложил на Управителя на НЗОК да разпореди на директорите на РЗОК да предложат разпределение на утвърдените им стойности за дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение 1 и извън Приложение 1 от Правилата, за периода на заплащане м. октомври - м. декември 2022 г. (дейност м. септември - м. ноември 2022 г.) по изпълнители на болнична медицинска помощ, съгласно сключените им договори.

В изпълнение на чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗБНЗОК 2022 г., според която Директорите на РЗОК предлагат на НС на НЗОК чрез управителя на НЗОК стойностите на разходите по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци и Решение № РД-НС-04-99/28.09.2022 г. на НС на НЗОК, в НС на НЗОК са представени обобщените предложения от директорите на 28-те РЗОК в страната за утвърждаване на месечни и индикативни стойности за периода на заплащане м. октомври - м. декември 2022 г. (дейност м. септември - м. ноември 2022 г.) за дейностите в болничната медицинска помощ (Клинични пътеки, Клинични процедури и Амбулаторни процедури) по Приложение 1 и извън Приложение 1 от Правилата по чл.4 от ЗБНЗОК 2022г. на основание сключените индивидуални договори с изпълнителите на болнична медицинска помощ. След разглеждане на предложенията на директорите на свое заседание от 10.10.2022 г. с Решение № РД-НС-04-107/10.10.2022 г. НС на НЗОК е утвърдил месечни и индикативни стойности за дейностите в болничната медицинска помощ за периода на заплащане м. октомври — м. декември 2022 г. (дейност м. септември - м. ноември 2022 г.) по РЗОК и по изпълнители на болнична медицинска помощ и е възложил на управителя на НЗОК да разпореди на директорите на РЗОК, утвърдените с Решението стойности да се отразят в Приложение № 2 към сключените индивидуални договори с изпълнителите на болнична медицинска помощ.

На 29.03.2023 г. е постъпила молба от дружеството – жалбоподател, с която на основание чл. 159, т. 3 от АПК иска прекратяване на производството по делото поради оттегляне на оспорения акт, като претендира разноски. Молбата е администрирана, като със становище от 10.04.2023г. ответната страна заявява, че няма пречка съдебното производство да бъде прекратено, но това следва да стане по реда на чл. 159, т. 4 и т. 8 от АПК. Копие от становището е изпратено на жалбоподателя, който изразява становище от 11.05.2023г., с което поддържа искането си прекратяване на производството по чл.159, т. 3 АПК, като излага аргументи в този смисъл.

За да остави без разглеждане подадената жалба и да прекрати производството по делото административният съд е приел липса на правен интерес от обжалването от страна на жалбоподателя. Според съда оспореният административен акт не е оттеглян от НС на НЗОК, поради което и оспореното Решение № РД-НС-04-60/27.05.2022 г. на НС на НЗОК не е загубило правното си действие поради оттеглянето му посредством приемането на другото Решение № РД-НС-04-107/10.10.2022 г. Оспорваното решение не е било отменено. То е било единствено допълнено, като е била увеличена сумата за месечните и индикативни стойности на дейностите в БМП. Предвид това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Определението е правилно.

Спорния въпрос е основанието на което следва да бъде прекратено на производството пред първата инстанция, а именно дали то следва да се квалифицира като такова по чл. 159, т. 3 от АПК - поради оттегляне на издадения административен акт или следва да е на основание чл. 159, т. 4 от АПК - поради липса на правен интерес у жалбоподателя.

Оттеглянето на оспорен административен акт е уредено в нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК, като е дадена правна възможност на издателят на административен акт да го оттегли изцяло или частично или да издаде акта, който е отказал. Следва да се прави разграничение между отмяна и оттегляне на административния акт от административния орган. Отмяната на обжалваната заповед не е идентична с оттеглянето на административния акт. Оттеглянето на оспорен административен акт е волеизявление с противоположно на издаването му съдържание. Предметът му е едностранното прекратяване от страна на административния орган на разпоредените с акта права и задължения. Оттеглянето има обратна сила към момента, в който е направено чрез административния акт волеизявление. Изводът е, че оттегляне на административния акт с последицата по чл. 159, т. 3 от АПК следва да се различава от неговата отмяна от издалия го орган и разграничителният критерий е доколко се заличават с обратна сила разпоредените с акта права и задължения. Както правилно е приел първоинстанционният съд в процесния случай не е налице хипотезата на оттегляне на акта. Правните последици на Решение № РД-НС-04-60/27.05.2022 г. на НС на НЗОК са настъпили и не са погасени с приемането на Решение № РД-НС-04-107/10.10.2022 г. Освен това оттеглянето на оспорения адм. акт е процесуално право на издалия го орган – ответник в съдебното административно производство, като може да бъде упражнено по негова преценка в рамките на висящо съдебно производство, докато в процесния случай искането за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 от АПК изхожда от жалбоподателя. Следва да се посочи също така, че в процесния случай не е налице и хипотезата на отмяна на административния акт, както правилно е приел и АССГ.

От друга страна съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, личен и непосредствен.

С Определение № 1668 от 17.10.2022 г. по искане на процесуалния представител на жалбоподателя и при наличие на съгласие на страните производството по адм. дело № 525/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград е спряно до 31.12.2022 г. В направеното искане е посочено, че след подаване на жалбата и образуване на делото на 10.10.2022 г. с последващо решение Надзорният съвет на НЗОК е утвърдил допълнителни месечни стойности за месеци на заплащане октомври - декември 2022 г. Предвид последващото решение и допълнително утвърдените стойности, е направено искане производството по делото да бъде спряно до края на годината, в който период ще се установи дали лечебното заведение ще има незаплатени дейности в резултат на оспорваното в пред първоинстанционния съд решение. Посочено е, че след изтичането на този период лечебното заведение ще бъде наясно дали, въпреки допълнително определените стойности, същото ще има незаплатени дейности към края на годината, тъй като, въпреки допълнително определените стойности, изначално определените му такива са изключително рестриктивни и е възможно до края на годината то да има незаплатени дейности в резултат на процесното решение. Твърдения и доводи за наличие на такива незаплатени дейности липсват както в частната жалба, така и в производството пред АССГ. С приемането на Решение № РД-НС-04-107/10.10.2022 г. е постигнат целения от жалбоподателя положителен резултат, вследствие утвърдените с Решение № РД-НС-04-107/10.10.2022 г. месечни и индикативни стойности за дейностите в болничната медицинска помощ за периода на заплащане м. октомври — м. декември 2022 г. (дейност м. септември - м. ноември 2022 г.) и конкретно посочените в жалбата месеци на дейност октомври и ноември 2022 г., поради което за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за наличие на основание по чл. 159, т. 4 АПК е правилен, като определението следва да се остави в сила.

2. По частната жалба срещу определение № 9429/01.11.2023 г.

В частната жалба срещу определение № 4361/23.05.2023 г. е посочено, че се оспорва прекратителното определение и в частта, с която е отказано присъждането на разноски, и е заявено искане за присъждане на сторените пред АССГ разноски. Въпреки, че съдът е приел в мотивите относно разноските, че жалбоподателят няма право на такива, след постановяване на прекратителното определение от дружеството-жалбоподател е подадена молба с вх. № 22193/13.06.2023 г. до АССГ за изменение на определение № 4361/23.05.2023 г. по адм. д. № 1892/2023 г. в частта му, относно претендираните разноски. С определение № 10184/25.10.2023 г. по адм. дело № 8871/2023 г. по описа на шесто отделение на ВАС делото е върнато на АССГ за произнасяне по молбата за изменение на определение № 4361/23.05.2023 г. по адм. д. № 1892/2023 г. в частта за разноските. С определение № 9429/01.11.2023 г. по адм. дело 1892/2023 г. на АССГ е оставено без уважение искането на „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс“ АД гр. Благоевград, чрез процесуален представител за изменение на определение № 4361/23.05.2023 г. по адм. д. № 1892/2023 г. по описа на Административен съд София – град, в частта му касаеща разноските.

Срещу определение № 9429/01.11.2023 г. по адм. дело 1892/2023 г. на АССГ е подадена частна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс“ АД гр. Благоевград, чрез пълномощника адв. Кипрова, в която са изложени твърдения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се осъди административният орган да заплати на жалбоподателя пълния размер на сторените в производството разноски.

Ответникът – Националната здравноосигурителна каса, представлявана от управителя, чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение № 9429/01.11.2023 г. по адм. дело 1892/2023 г. на АССГ съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че не е налице оттегляне на акта от страна на административния орган, а на жалбата срещу акта от жалбоподателя, който я е оттеглил за целия период, а не за част от него, поради което искането е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

Определението е правилно.

Законосъобразен е изводът на съда, че в хипотезата на оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК, на жалбоподателя не могат да бъдат присъдени разноски, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК. Според чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото, но само при оттегляне на оспорения административен акт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай тази хипотеза не е налице. В настоящия случай не са налице доказателства за оттегляне на оспорения административен акт, каквато хипотеза изрично визира цитираната правна норма. Предвид обстоятелството, че оспорването е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а не при условията на чл. 159, т. 3 от АПК, в случая не е осъществена хипотеза, в която АПК или ГПК да предвиждат присъждане на разноски на жалбоподателя по делото. Липсва волеизявление на органа, издал административния акт, насочено към едностранно прекратяване на неговото действие, което да се определи като "оттегляне" по смисъла на чл. 156 и чл. 159, т. 3 вр. чл. 143, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че подадената от жалбоподателя молба е за десезиране от процеса и правилно е възприел заявеното от жалбоподателя желание да се прекрати производството по делото като воля за оттегляне на жалбата. Действително изрично заявление за оттегляне на оспорването по см. на чл. 159, т. 8 от АПК не е заявено в тази молба, но въпреки това настоящата инстанция счита, че правният ефект от крайния съдебен акт е идентичен със заявената воля на жалбоподателя в молбата от 29.03.2023 г.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че липсват основания за отмяна на оспореното определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК и то следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,