Определение № 897 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6954/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. С. от [населено място] срещу разпореждане № 7604 от 4.09.2014 г. по гр.д. № 1049/2014 г. на Варненския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение по мерките относно упражняването на родителските права. Поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, като счита, че въззивното решение не е осъдително и като акт на спорна администрация не се ползва със сила на пресъдено нещо. Писмен отговор от ответницата по частната жалба Б. В. Ц. не е постъпил. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, следното: За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че решението му подлежи на изпълнение съгласно чл.282, ал.1 ГПК. Разпореждането е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 предл. второ ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. Тези решения се ползват с изпълнителна сила. Съдебните решения, постановени в производства по съдебна администрация, каквито са решенията по мерките относно упражняването на родителски права са годно изпълнително основание, независимо, че не са формулирани като осъдителни диспозитиви. Решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения, като определя реда за упражняването им е осъдително и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд. По изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.