Решение № 5139 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 272/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Н. Н. Н., чрез процесуалния представител адв. Г. Младенов, срещу решение № 2922 от 30.10.2025 г. по адм. дело № 439/2025 г. по описа на Административен съд - Русе. С решението е отхвърлена жалбата на Н. Н. с искане за прогласяване на нищожност на уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен Фонд "Земеделие" (ДФ „Земеделие, ДФЗ) за одобрение за участие по интервенция "Биологично пчеларство" по операция "Плащания за поддържане на биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за одобрени 255 пчелни семейства. Касаторът излага доводи срещу решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на материална компетентност на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издаде оспореното уведомително писмо. Навежда нарушение на материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона, тъй като се отказва крайно необходимата помощ на регистрираните пчелари. Твърди, че административния акт не е издаден предписаната от закона форма и съдържание. Излага доводи за разминавания в сроковете на издаване и връчване на акта. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски и представя списък. В съдебно заседание чрез адв. Младенов поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, не се явява и не се представлява в съденото заседание и не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, тъй като не се установяват отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита оспореното съдебно решение за правилно, тъй като не е нарушен материалния закон, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените и съдебния акт е обоснован, поради което предлага да бъде оставен в сила. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-Русе е образувано първоначално по жалба на Н. Н. Н., против: 1. Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за одобрение за участие по интервенция "Биологично пчеларство" по операция "Плащания за поддържане на биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за одобрени 255 пчелни семейства; 2. Уведомително писмо изх.№02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2022 г., по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за сумата от 5038,14 лева. В жалбата и в допълнения към нея се иска отмяната на посочените уведомителни писма като незаконосъобразни, издадени в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, със съображения, че не са законно (редовно) връчени. Твърди, че цялата кореспонденция е дошла на един път и за трите години за подпомагане, както и че писмата са му изпратени на 23.06.2025 г. по имейла. Счита, че жалбата му била в срок. Излага съображения, че оспорените административни актове са без мотивация и доказателства, което ги прави нищожни и унищожаеми. С определение № 2139 от 17.07.2025 г. по адм. дело № 439/2025 г. на Административен съд - Русе, е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. против уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. и уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е прекратено производството по адм. дело № 439/2025 г. по описа на Административен съд - Русе. С определение № 9026 от 30.09.2025 г. по адм. дело № 9247/2025 г., V отд. на ВАС, по жалба на Н., е оставено в сила определение № 2139 от 17.07.2025 г. по адм.дело № 439/2025 г. на Административен съд - Русе, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. Н. против уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. и уведомително писмо изх.№02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта ѝ, в която се иска отмяна на уведомителните писма като унищожаеми и е прекратено производството по адм. дело № 439/2025 г. по описа на Административен съд - Русе в тази му част. Със същото определение № 9026 от 30.09.2025 г. по адм. дело № 9247/2025 г. на ВАС, V отд. е отменено определение № 2139 от 17.07.2025 г. по адм. дело № 439/2025 г. на Административен съд - Русе, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. Н. против уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. и уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта ѝ, в която се иска обявяване за нищожни на уведомителните писма и е прекратено производството по адм. дело № 439/2025 г. по описа на Административен съд - Русе в тази му част. Делото е върнато на Административен съд - Русе за продължаване на съдебното производство. След като се запознава с изложените доводи и приложените доказателства, Административен съд - Русе намира, че е сезиран с искания за обявяване на нищожност по актове /уведомителни писма/ по две административнонаказателни преписки, инкорпорирани в една жалба. Съдът намерил, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, поради различните административни производства. Първото относно одобрените за подпомагане пчелни семейства в едно стопанство за периода 2023-2027 г. по посочената интервенция „Биологично пчеларство“, а второто относно изплатена финансова помощ за кампания 2022 г., поради което следва да бъдат разделени. С определение № 2676 от 06.10.2025 г. по адм. дело № 439/2025 г., производството по искането за прогласяване на нищожност на посочените уведомителни писма е разделено, като предмет на адм. дело № 439/2025 г. по описа на Административен съд - Русе е жалба-искане от Н. Н. за прогласяване на нищожност на уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за одобрение за участие по интервенция "Биологично пчеларство" по операция "Плащания за поддържане на биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за одобрени 255 пчелни семейства. Със същото определение е наредено да се образува ново дело в Административен съд - Русе, предмет на което да се счита жалба-искане от Н. Н. за прогласяване на нищожност на уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2022 г., по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за сумата от 5038,14 лева. По настоящото административно дело с предмет уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г., от фактическа страна Административен съд - Русе установил, че Н. Н. е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) [номер]. За кампания 2023 г. е подал заявление за подпомагане до ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН [номер] от 18.07.2023 г. Към заявлението е приложена "Таблица за описание на пчелните семейства в стопанството 2023", в която са посочени номера на пчелни семейства – от 1 до 260, със съответния номер на пчелини. Заявлението е за плащане по интервенция "Биологично пчеларство" (БП), общо на 260 пчелни семейства, като за 255 в заявлението е вписан код на интервенцията БП. Не е отбелязан в таблицата код на дейност срещу 5 от заявените пчелни семейства в поредността с № на пчелно семейство от 156 до 160 включително. Съгласно Приложение №2 към чл.18, ал.1 от Наредба №9/2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите "Биологично растениевъдство" и "Биологично пчеларство", включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (за краткост Наредба №9/2023 г.), кодът на дейност 5 съответства на операция "Плащания за поддържане на биологично пчеларство". При приемане на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, при които несъответствия не са констатирани. На базата на това заявление е издадено уведомителното писмо изх.№ 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. от зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което е одобрен земеделският производител за участие по интервенция "Биологично пчеларство" по операция "Плащания за поддържане на биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за одобрени 255 пчелни семейства с поет 5-годишен ангажимент. Възоснова на така изложената фактическа обстановка, Административен съд - Русе е приел жалбата с искане за прогласяване нищожността на процесното уведомително писмо за неоснователна. Приел, че актът е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма и реквизити. Съдът не установил в производството по издаването на акта, нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, които да са толкова съществени, че да доведат до нищожност и невъзможност да породи правни последици от момента на издаването му. Административен съд – Русе е установил, че оспореното уведомително писмо съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му. Съдът се позовал на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, съгласно който Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съдът посочил, че съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително и интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на европейското законодателство. По аргумент от чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Той организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а съгласно чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. АС-Русе се позовал на представената по делото заповед № 03-РД-3203/24.07.2023 г., с която на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане, включително и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореното уведомително писмо е подписано именно от назначеният заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ съгласно т. 12 по протокол № 215/13.07.2023 г. и е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. С оглед на това приел за неоснователно твърдението, че е издадено от некомпетентен орган. В мотивите на Административен съд - Русе е развито обстойно изложение относно липсата на основания за прогласяване на нищожност на акта, с оглед теорията и съдебната практика. В случая първоинстанционният съд, след извършената проверка е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при регламентирана в закона възможност за делегиране на правомощия - чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и при надлежно оправомощаване на основание заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. Съгласно тази заповед на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане, включително и да издава и подписва УП за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира така постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, тъй като правомощията са делегирани на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" със заповед №03-РД/3203 от 24.07.2023 г. издадена на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП. Съгласно относимия чл. 12, ал. 1 от ЗПЗП, Фондът подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и предоставя парични средства на лицата по чл.11, ал.2, т.3 за: 1. инвестиции в земеделието; 2. производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари; 3. създаване и развитие на земеделски стопанства и организациите по чл. 9; 4. развитие на земеделието в райони с влошени социално-икономически характеристики; 5. опазване и подобряване на почвеното плодородие, развитие на биологичното земеделие и отглеждането на животни и други дейности по запазване на генетичния фонд, на застрашени от изчезване породи, както и на породи с намаляваща популация; 6. развитие на производствената инфраструктура в земеделието; 7. проектиране, строителство, реконструкция и основен ремонт на хидромелиоративната инфраструктура, която е предадена в собственост на земеделски производители, организирани в сдружения за напояване или е собственост на физически лица, еднолични търговци или други юридически лица; 8. закупуване на земя за създаване или разширяване на земеделско производство. Правилно Административен съд -Русе се е позовал на чл.20а, ал. 4 от ЗПЗП, според който изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, както и на основание чл. 84, ал. 2 включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по ЗПЗП и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Предвид така посочените разпоредби, не може да бъдат споделени касационните възражения за липса на надлежно законово оправомощаване на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издаде процесното уведомително писмо. Съдът правилно е преценил, че не са налице пороци, които да обуславят нищожността на административния акт. В същия смисъл е решение № 3753 от 02.04.2026 г. по адм. дело № 270/2026 г., V отд. на ВАС. При така установеното от фактическа страна, при извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо, касаещо възражението за липса на компетентност, първоинстанционният съд правилно е констатирал, че същото е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който е компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия. Съдът е приел, че уведомително писмо представлява индивидуален административен акт. Съдът е приел, че не са налице и пороци във формата на акта, обуславящи неговата нищожност на това основание. Оспореното уведомително писмо е издадено в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, поради което е валиден акт, налице е и разпоредителна част, касаеща броя допуснати за подпомагане пчелни семейства. Уведомителното писмо съдържа подробно разяснение в текстови и табличен вид кои са отчетените от административния орган факти и на какво основание е допуснато подпомагането. Правилно е установено от Административен съд - Русе, че при постановяването на УП не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят краен акт с друга разпоредителна част. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и след обстоен анализ на относимите правни норми е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, като при преценката за нищожност на акта е анализирал и конкретно наведените от жалбоподателя аргументи. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана, а от нея са направени правилни и логически издържани правни мотиви, които са съобразени с непротиворечивата съдебна практика и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат допълнително аргументирани. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съгласно правната теория различни са хипотезите, при които един порок води до нищожност и до унищожаемост. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например поради липса на кворум/. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Не се установяват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на административния акт. Доводите в касационната жалба относно законосъобразността на административния акт, са извън предмета на настоящото съдебно производство, тъй като с влязло в сила определение на ВАС е върната за разглеждане жалбата само относно искането за прогласяване на нищожността на уведомителното писмо. По тази причина не са относими въпросите за срочността на подадената жалба, поради което произнасяне от настоящия състав по наведените в касационната жалба доводи не е допустимо. С оглед изложеното постановеното решение е правилно и при липсата на пороците сочени като касационни основания следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не е претендирал разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение