Определение № 60389 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от „Инвестбанк“ АД, представлявана от изпълнителните директори Р. и К., чрез процесуалния представител адвокат Д. против определение № 2662 от 27.07.2021г. по в.гр.д. № 899 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без разглеждане подадената молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение № 940 от 21.05.2021г. в частта за разноските. Счита постановения акт за неправилен и желае да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се присъдят направените разноски в пълен размер. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Р. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат И., с който се изразява становище за неоснователност. Счита постановения акт за правилен, пред вид липсата на представен списък за разноски по чл.80 ГПК в преклузивния срок до приключване на последното заседание във въззивната инстанция. Независимо от наличната по делото молба, в която е посочено, че се представя списък, такъв по делото няма, поради което пред вид приетото в т.11 от ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС, искането за изменение на акта в частта за разноските правилно е оставено без разглеждане като недопустимо. По същество, с оглед направеното възражение за прекомерност, счита размерът на присъдените разноски за завишен, несъответветстващ на предвиденото в Наредба № 1/9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намира, че възнаг-раждението следва да се определи в минималния му размер от 650лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/ и основателна. Съображенията: След постановяване на въззивното решение № 940 от 21.05.2021г. по в.гр.д.№ 899/2021г. на ОС Варна, с което е отменен първоинстанционния акт и вместо това е постановен друг, с който са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ и е осъдена ищцата да заплати направените от работодателя разноски за двете инстанции в размер на 4 015лв., „Инвестбанк“ АД е подало молба с правно основание чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения акт в частта за разноските. В същата е изразил становището си, че неправилно са определени разноски за първата инстанция от 2 455лв. и 1 560лв. за въззивната вместо реално направените от 4 937лв., включващи 2 455лв.за първата и 2 482лв. за възивната инстанции. След изпълнение на процедурата по чл.248, ал.2 ГПК и постъпилия писмен отговор, съдът е постановил сега обжалвания акт, с който е оставил без разглеждане така направеното искане. Той е възприел направеното възражение за недопустимост поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Решаващите му мотиви са свързани с т.9 от ТР № 6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и са в смисъл, че макар страната да е направила с въззивната жалба искане за присъждане на разноски, тя не е представила списък в срока по чл.80 ГПК. В подадената частна жалба, основният изложен от жалбоподателя довод за неправилност е свързан с това, че по делото е представен списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за реалното извършване на разноските. Оспорва неприсъждането на сумата от 82лв., направени разноски за заплатена държавна такса и уважаването на направеното възражение за прекомерност на установения като реално заплатен размер на адвокатски хонорар. Настоящият съдебен състав споделя довода на жалбоподателя във връзка с представянето на списък на разноските. На стр.99-100 е налична молба с вх.№8555 от 7.05.2021г., подадена от пълномощника на „Инвестбанк“ АД, в която е посочено, че като приложение към същата се представят „списък по чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане“. Видно от протокола на проведеното по делото открито заседание на 10.05.2021г./вж.стр.106/, съдебният състав изрично е посочил, че „приема и прилага по делото представен ите от процесуалн ите представител и на стран ите списъц и с разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за извършването им“. Съгласно чл.152 ГПК „протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия“. След като съдът лично е приел и е удостоверил по надлежния ред това редовно приемане на представените и от двете насрещни страни списъци за направените от тях по делото разноски, ведно с доказателствата за реалното им извършване, след това – при произнасянето си - съдът не може да се мотивира с липса на списък. От двете взаимно изключващи се тези /че по делото е бил надлежно представен и че не е наличен списък за направени от ответната страна разноски/, вярна може да е само една и тя следва да е тази, която е доказана по установения в чл.152 ГПК ред. Това налага отмяна на постановения акт. Поради липса на произнасяне по същество от компетентната инстанция, делото следва да му се върне за произнасяне. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение