Определение № 6258 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „РИНЕКС-М“ ЕООД, със седалище в гр. София, представлявано от И. Б. - управител, подадена против определение № 386/23.04.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-309/2026г. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Оспорват се изводите на КЗК относно липсата на необходимост и законови условия за налагане на претендираната временна мярка. Частният жалбоподател счита, че законът не изисква мотивиране на искането за налагане на претендираната временна мярка. Развива доводи, че в случая трябва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща нейното качественото изпълнение. Частният жалбоподател излага твърдение, че мотивите на КЗК са формални и бланкетни, без да отчитат принципа на ефективност при разходването на публичните средства. Претендира отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно постановено и уважаване искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ по процесната обществена поръчка. Прави искане за присъждане на разноските за частното съдебно производство. Ответникът - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Търговище не ангажира становище по спора. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „РИНЕКС-М“ ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 386/23.04.2026г. е оставено без уважение искането на „РИНЕКС-М“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Инженеринг на обект: „Реконструкция на довеждащи водопроводи и съоръжения от ВС Калайджи дере, община Търговище“, открита с Решение № F817749/06.03.2026 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Търговище публикувана в ЦАИС ЕОП под номер 00856-2026-0006. За да достигне до този резултат органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл. 204, ал. 1 - 3, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приел, че в жалбата са изложени основно съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност на издаденото решение за откриване на обществената поръчка. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че в случая следва да се даде приоритет на провеждане на обществената поръчка, тъй като евентуалното ѝ забавяне би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху свързания с това обществен интерес, предвид естеството на предвидените дейности. КЗК е приела, че гарантиране на непрекъснатостта и безопасността на водоснабдителния процес е от жизненоважно значение за опазване на живота и здравето на лицата, намиращи се в населени места, обслужвани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Търговище, а тези обстоятелства, в разрез с доводите на жалбоподателя, обосновават наложителност от своевременното осъществяване на предмета на поръчката. По тези съображения и отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК е счела, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си Комисията следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдените от частния жалбоподател нарушения. Съдът изцяло споделя становището на КЗК, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, следва да мотивира искането си и същият носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от регламентираният общ принцип, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В случая обаче дружеството – жалбоподател не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, даващи основание за преценка, че както неговият, така и общественият интерес ще бъдат увредени по необратим начин. В предявената първоинстанционна жалба не са развити конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а само се твърди, че предметът на поръчката е с голямо обществено значение и касае директно здравето и живота на потребителите на питейна вода в региона, като ползите от залагането на тези изисквания и изпълнението им, които биха забавили незначително провеждането на обществената поръчка, биха били многократно повече, отколкото евентуалните вреди. Правилно е становището на Комисията, че посочените от жалбоподателя съображения не са достатъчни, за да доведат до обоснована преценка, че неговите интереси и тези на ползвателите на услугите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Търговище ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Съдът споделя тезата на органа по преразглеждането, че въпросите относно незаконосъобразността на издаденото решение за откриване на обществената поръчка, както и на одобрените с него условия в документацията и обявлението за обществената поръчка, са въпроси по съществото на спора и не следва да бъдат разглеждани и коментирани при произнасяне по искането за налагане на временна мярка. Изложеното е изцяло относимо към доводите на жалбоподателя, развити и настоящата инстанция, че следва да се даде приоритет на провеждането на законосъобразна възлагателна процедура. Така формулирано твърдението не може да обоснова изключението от визирания по- горе принцип, защото изискването за законосъборазност на процедурите, предвидени в ЗОП е относимо към всяка възлагателна процедура, развиваща се по този ред. КЗК точно е установила, че на този етап от обжалването не следва да изследва и обсъжда дали има извършени нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура, тъй като по този начин ще се достигне до предрешаване на спора по същество. Комисията правилно е преценила и специфичният предмет на оспорената обществена поръчка, който е с голямо обществено значение, тъй като е пряко свързан с реконструкция на помпената станция и подмяна на съществуващи помпени агрегати и тръбни разводки в ПС Калайджи Дере; реконструкция на тласкател от ПС Калайджи Дере до УЗР преди входна ПК на ПСПВ Търговище с дължина около 3,6 км, в това число всички необходими водопроводни шахти и др. дейности. Подмяната на старите тръбопроводи, реконструкцията на съоръженията, свързани с водоснабдяването на община Търговище, подобряване качеството на водата, минимизиране загубите на вода, следствие от извършената реконструкция, несъмнено биха дали положително отражение върху качеството на живот на жителите на общината, ползващи услугата. Правилно е посочено от КЗК, че в тази връзка безспорно може да се обоснове, че спирането на процедурата би могло в по-голяма степен да има отрицателни последици за обществото като цяло. В конкретния случай спирането на процедурата по-скоро ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и извършване на необходимите дейности по строителство и инженеринг, предмет на поръчката. Съдът възприема становището на Комисията, че следва да се даде превес на интересите на възложителя и на неограничен кръг лица - живущите и гостите на гр. Търговище, които интереси превишават ползата от налагане на поисканата временна мярка, защото своевременното продължаване на възлагателната процедура е в интерес на обществото като цяло, на възложителя и на всички потребители на водоснабдяванено от населеното място. Правилно КЗК е съобразила и нормата на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което означава, че ако процедурата продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Чрез посочената норма жалбоподателят запазва възможността да упражни правото си на защита в рамките на висящото производство, включително да постигне отмяна на незаконосъобразния акт, преди да са настъпили договорните последици от възлагателната процедура. След като специалният закон предвижда санкции за сключване на договор преди влизането в сила на всички решения по процедурата, рискът от неблагоприятни последици е значително ограничен, което означава, че налагането на претендираната временна мярка не е необходимо средство за защита на жалбоподателя. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и не страда от посочените в частната жалба пороци. С оглед изхода на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,