Определение № 131 от 20.04.2016 г. на ВКС по д. № 3546/2015 г.
ВКС20.04.2016 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение на ВКС от 26.02.16 г. в частта за разноските, като: ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №2277/14 г. от 25.02.15 г. и постановеното по същото дело на 20.04.15 г. определение по чл.248 ГПК, за изменение на въззивното решение за разноските и вместо това постановява: Осъжда [фирма] да заплати в полза на държавата, по сметка на РС Карнобат държавна такса и разноски в размер на 161,07 лв. и по сметка на ОС Бургас – държавна такса в размер на 27,20 лв. Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на А. В. В. сумата от 67 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Осъжда А. В. В. да заплати на [фирма] още 320 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред инстанциите по същество на спора – или общо 500 лв., заедно с присъдените за касационната инстанция 180 лв., за адв. възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по делото решение на ВКС в частта за разноските. Сочи се, че разноските за въззивното производство следва да се приведат в съответствие с постановения от ВКС краен за спора резултат по иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ, който е отхвърлен с касационното решение. Ответникът по жалба А. В. я оспорва като неоснователна. ВКС намира молбата за допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и при представения от молителя списък за разноските по чл.80 ГПК, и за частично основателна. С оглед крайния резултат от спора по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 ГПК, който е отхвърлен с решението на ВКС, се налага извод, че ищецът има право на 1/3 от сторените разноски /уважен е един от трите иска/, а ответникът на 2/3 / другите два иска са отхвърлени/, като ответникът следва да заплати и 1/3 от сторените държавни такси и разноски по делото.. Или ответникът - работодател следва да заплати такси и разноски от 161,07 лв. по сметка на районния съд К., а по сметка на окръжен съд Б. – такса от 27,20 лв. Ищецът е освободен от такси и разноски за производството – чл.357 КТ, но следва да заплати на ответника още 160 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото, а присъдената му сума за адв. възнаграждение да се намали на 67 лв. Отмяната на въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ и постановяването от ВКС на ново решение, с което този иск е отхвърлен, налагат въззивното решение и постановеното от въззивния съд определение по чл.248 ГПК да се отменят и разноските да се присъдат съобразно крайния изход на спора по исковете – чл.78, ал.1-3 ГПК, според по-горе посоченото. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.