Определение № 9977 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2024 г.

Производството е по реда на чл.226 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба от Р. В. К. от гр. Монтана срещу Определение № 407/20.03.2024г., постановено по адм. д.№ 121/2024г. от Административния съд - Монтана.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Р. В. К. против Наредба за условията и реда за използването на спортните обекти, собственост на община Монтана и за финансиране и подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическите дейности, изменени и допълнени в чл.11, ал.1 и ал.4 в измененото наименование "Наредба за условията и реда за използването на спортните обекти, собственост на община Монтана", приети с решение № 1065 от протокол № 51/07.09.2023г. на Общински съвет-Монтана и производството по адм. д.№ 121/24г. по описа на Административен съд - Монтана, е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е обосновал правен интерес от оспорването. Преценил е, че оспорените разпоредби не засягат неблагоприятно правото на спортист на жалбоподателя, нита създава за него задължения.

В частната жалба се твърди неправилност на определението. Частният жалбоподател счита, че правен интерес от оспорване на подзаконов нормативен акт съществува и тогава, когато засягането е потенциално. Твърди, че като жител на гр. Монтана има права върху спортните обекти, собственост на Община Монтана и разпореждането, и използването им го засяга пряко, както и има правен интерес за законосъобразното изразходване на средствата от бюджета на Община Монтана. Иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на административния съд.

Ответникът - Общински съвет Монтана не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която постановеното определение е неблагоприятно.

Частната жалба е неоснователна. С оспорените разпоредби от Наредбата е предвидено следното:

/1/ Разходите по поддръжката и експлоатацията на спортните обекти – общинска собственост се поемат от спортните клубове, с изключение на случаите по ал. 4.

/4/ Разходите за поддръжка и експлоатация в това число и направените разходи, свързани с използването на обекта: вода, ел. енергия, топлоенергия и природен газ на спортните обекти общинска собственост, предоставени на спортни клубове, които осигуряват целогодишно, според спецификата на вида спорт, безплатни занимания на детско-юношески школи, за практикуване на спорт за всички, в това число и за хора с увреждания се поемат от Общинско предприятие „Спортни имоти“ гр. Монтана.

Видно е от съдържанието им е, че те не са ориентирани към жителите на Община Монтана, а към начина и средствата за поддръжка на спортните обекти в тази община, които са общинска собственост.

В жалбата срещу оспорените разпоредби от Наредбата се твърди, че те са:

• дискриминационни, тъй като толерират 5 спортни клуба, вписани в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове от гр. Монтана, за сметка на останалите 19 от общо 24-те, които имат право да кандидатстват и да получат финансово подпомагане за дейността си;

• създават предимство за спортните клубове, които ползват безвъзмездно общински спортни обекти, тъй като приблизително половината от предвидените средства в общинския бюджет за 2024г. за финансиране и подпомагане на спорта и спортните клубове, ще се ползва от определен брой такива, за покриване на разходите за поддръжка и експлоатация на общинските спортни обекти.

Посочените възражения не са свързани с личната сфера на жалбоподателя. Възраженията са за засягане на интересите на други субекти - спортни клубове, регистрирани на територията на Община Монтана. Жалбоподателят не може да извърши преценка вместо тях, по въпроса - налице ли е засягане на интересите им или не, с приетите подзаконови разпоредби. Спортните клубове чрез своите управителни органи могат да защити интереса си в случай на преценка, че той е нарушен, чрез оспорване на засягащите ги разпоредби или по друг легален начин.

Допустимостта на оспорването от жалбоподателя на разпоредбите не може да се изведе и от идеята за контрол за целесъобразното разходване на общинския бюджет, тъй като съдът не може да я контролира. Компетентността по този въпрос е на Сметната палата съгласно чл.6, ал.1, т.4 от Закона за сметната палата.

По изложените съображения определението на административния съд като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл.236, вр. с чл.221, ал.2 АПК, |Върховният административен съд