Определение № 372 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6065/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, образувано по подадената от Д. Д. П. и Д. К. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-С., молба за отмяна с вх. № 1027991 от 02.07.2014 г. на влязлото в сила решение от 03.04.2014 г. по гр.д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, с което е признато за установено по иска на Н. С. С. от [населено място] против Д. Д. П. и Д. К. П., представлявани от назначените им особени представители адв. Г. и адв. А., двамата наследници на починалата ответница Е. В. К., че Н. С. е собственик на недвижим имот – УПИ-ХХХІV-110, кв. 9 по плана на в.з. „Малинова долина – ІІ Б част – разширението – „Дупките”, СО, с площ 780 кв.м., при описани съседи, като Д. Д. П. и Д. К. П. са осъдени да му предадат владението на имота. П. решение е влязло в сила на 22.05.2014 г. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като поддържат, че то противоречи на постановеното решение № 484/10 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1005/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което в производство по чл. 290 ГПК Н. С. С. и К. Т. С. са осъдени да отстъпят и предадат владението върху урегулиран парцел ХХХІV-110, кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., в.з. „Малинова долина – ІІ Б част – разширение – „Дупките” на Е. В. К., отменен е н.а. № 121, т. ХІ от 06.11.1001 г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариуса при СРС и е отхвърлен искът предявен от Н. С. С. да се признае за установено, че Е. В. К. не е собственик на процесния недвижим имот. Прилагат писмени доказателства. Ответникът по молбата Н. С. С. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения намира следното: Подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е процесуално допустима. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК за подаване на молбата е спазен, тъй като тя е подадена в рамките на тримесечния срок от влизане в сила на първоинстанционното решение – решението е влязло в сила на 22.05.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 02.07.2014 г. Налице са изложени обстоятелства във връзка с поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата е вписана, внесена е и дължимата държавна такса, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Следва да се изиска и приложи гр.д. № 3731/1998 г. на Софийски районен съд, 39 с-в, ведно с всички въззивни и касационни производства. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът