Определение № 1863 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 29.01.2026 г., депозирана от „ИТАЛ-ТЕКС“ ЕООД, чрез адв. С. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 245/21.01.2026 г. на ВКС в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на Р. Д. П. разноски за адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Насрещната страна по молбата – Р. Д. П., чрез адв. С., е депозирала отговор, в който поддържа становище, че размерът на уговореното и платено адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован във връзка и с размера на заплатеното и претендирано такова от насрещната страна. Моли молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но е неоснователна. Касационното производство по гр.д. № 2949/2025 г. е образувано по касационна жалба на ищеца „ИТАЛ-ТЕКС“ ЕООД. Касаторът е претендирал присъждане на сторените от него разноски за касационното производство за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 500,00 лв. съгласно представен списък на разноските и доказателство за плащане на уговореното възнаграждение. Насрещната страна - Р. Д. П. е депозира отговор на касационната жалба, в който е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 250,00 лв. за касационното производство, като е представен договор за правна защита и съдействие от 21.07.2025 г., установяващ, че възнаграждението е платено. С определение № 245/21.01.2026 г. по делото съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на насрещната страна сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 250,00 лв. Неоснователно е заявеното от касатора възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационното производство. Съобразявайки от една страна действителната правна и фактическа сложност на делото, която е над средната и съдържанието на изготвения от процесуалния представител на насрещната страна отговор на касационната жалба, в който е изложено подробно и аргументирано становище по всички наведени в изложението основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по всички доводи за неправилност и необоснованост на последното, а от друга страна – размера на уговореното и заплатено от касатора адвокатско възнаграждение на упълномощения от него процесуален представител /3 500,00 лв./, настоящият състав на ВКС приема, че молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,