Определение № 3996 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от директора на ТП на НОИ- Пловдив, против Определение №1978 от 28.02.2025 г. по адм.д.№443/2025 г. на Административен съд– Пловдив, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд- Благоевград, по което е образувано дело №С-116/25 на СЕС. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, като се развиват подробни съображения. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба- Г. Н. К., счита частната жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди, че размерът на ПОБ по правилата на чл.54б, ал.8 от КСО е въпрос, който макар и неизследван от административния орган в настоящото производство, е следвало да бъде изследван и в тази връзка образуваното дело С-116/25 на Съда на Европейския съюз по повод преюдициалното запитване на АС- Благоевград е от значение за правилното решаване на делото. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е спрял производството по адм. д. № 443/2025 г. по описа на АС-Пловдив до произнасянето на СЕС по дело №С-116/25, на основание чл. 633, ал. 1 и чл.631, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като е приел, че произнасянето по делото на СЕС ще има значение за правилното решаване на спора по адм.д.№443/2025 г., и по- конкретно, че има преюдициално значение за преценката законодателството на коя държава следва да се приложи относно правото на парично обезщетение за безработица за жалбоподателя. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Противно на изложеното от АС– Пловдив, в настоящия случай не е налице е основанието, визирано в чл. 631, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото. От Административен съд- Благоевград е отправено преюдициално запитване по следните въпроси: 1) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? 2) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? Административно дело №443/2025 г. на АС- Пловдив е образувано по жалба на Г. Н. К. срещу Решение № 1040-15-32/11.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №151-00-12479-1/20.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което, на осн. чл. 54ж, ал.1, вр. с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО. В настоящия случай административният орган е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на лицето, тъй като същото не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 и няма основание да се извършва преценка на правото на ПОБ по българското законодателство. Спорът се съсредоточава в определянето на държавата по пребиваване на лицето и компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото на ПОБ при прилагане на чл.65, §2 и чл.65, §5, б.“а“ от Регламента. В този смисъл разглежданата хипотеза има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл.62, §1 и чл.62, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на СЕС, касаещи изчисляването на обезщетенията. Поради ясно направеното разграничение и правната рамка на оспорвания административен акт, отправянето на преюдициално запитване до СЕС от страна на друг административен съд, по друго висящо административно дело, касаещо тълкуването на чл.62, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на СЕС, не представлява основание за спиране на производството по адм.д.№443/2025 г. на АС- Пловдив. С оглед изложеното, съдебният състав на ВАС намира, че оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение, на основ. чл.221, ал.2, предл.второ, вр. с чл.236 АПК,