Определение № 131 от 04.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Ц. В. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № ІІІ-27 от 09.04.2019 г. по в.гр. д. № 1557/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу молителя иск по чл.108 ЗС. С посоченото решение е отменено първоинстанционното решение и вместо него е уважен предявеният от Г. Г. Д. против И. В. Я. и Ц. В. Я. иск с правна квалификация чл.108 ЗС като е признато за установено, че ищцата е собственик на описания в решенето недвижим имот /апартамент № 7/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място] с административен адрес на имота: [улица], [жилищен адрес] и ответниците са осъдени да й предадат владението върху него. Решението не е допуснато да касационно обжалване с определение № 57 от 17.02.2020г. на ВКС, I г.о. Молителят излага твърдения, че по делото е представляван от адвокат без представителна власт, тъй като не е подписвал пълномощното му и по тази начин е бил лишен от правото на защита и лично участие в делото. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата Г. Г. Д. оспорва същата като неоснователна, а ответникът И. В. Я. я счита за основателна. При проверка на допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,