Определение № 9170 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, във връзка чл. 200, ал. 2 и чл. 202, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Регистрационно-приемателен център /РПЦ/-гр. София към Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния му представител А. Георгиева, срещу определение № 23719/12.06.2026 г. по адм. дело № 5894/2026 г. на Административен съд София-град /АССГ/, Първо отделение, 35-ти състав, с което е отменено спиране на административно производство, обективирано в издадено от него писмо рег.№ ПМЗ-0К-868/14.04.2026 г., и преписката е върната за изпълнение на дадените му от съда указания. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответникът - О. П., гражданин на Украйна, не изразява становище по частната жалба. При преценката си относно допустимостта на частната жалба, настоящият състав на четвърто отделение, съобрази следното: Видно от данните по делото производството пред първата инстанция е образувано по жалбата на О. П., срещу писмо рег.№ ПМЗ-0К-868/14.04.2026 г. на и.д. директор на РПЦ-София, към ДАБ при МС, с което на чужденеца е указано, че с оглед предоставената му вече временна закрила, молбата му за международна закрила вх.№ ПМЗ-ОК-813/07.04.2026 г., инициираща производство пред ДАБ при МС, следва да бъде потвърдена отново пред агенцията след изтичане на срока на временната закрила съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Първостепенният съд анализира съдържанието и указанията в оспореното писмо и го определя като акт за спиране на административното производство, който съгласно чл. 54, ал. 5 АПК подлежи на обжалване по реда на глава Десета, раздел IV АПК. В резултат, делото е разгледано при условията на чл. 197, във връзка с чл. 202, т. 2 АПК, като атакуваният акт е приет за незаконосъобразен и отменен на основание чл. 200, ал. 1, предложение първо АПК, а преписката - върната на административния орган за произнасяне по молбата на чужденеца. Тълкуването на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК налага извод, че определението на АССГ, с което на основание чл. 200, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 202, т. 2 АПК се отменя спирането на административно производство, обективирано в писмо рег.№ ПМЗ-0К-868/14.04.2026 г., подлежи на обжалване единствено от страните - участници в него. Административният орган, пред който производството се развива няма качеството на страна, а на решаващ орган /по аргумент от чл. 15, ал. 1 АПК/, поради което и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, както и тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. постановено по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, настоящият състав приема, че директорът на РПЦ-София към ДАБ при МС не е активно легитимиран да обжалва определението, с което е отменен като незаконосъобразен акта му за спиране на производството по молба № ПМЗ-ОК-813/07.04.2026 г., подадена от О. П. за предоставяне на международна закрила. Предвид изложеното частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение