Решение № 323 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 335/2011 г.

Решение № 323 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 335/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. С., срещу въззивно решение № 1275 от 03.11.2010 г. по гр. дело № 1938/2010 г. на Варненския окръжен съд. С определение от 01.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите за условията, при които съобразно изискванията на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, извършените замени по реда на З. (отм.) произвеждат действие и за последиците от извършени сделки, както и относно приложението института на придобивната давност по чл. 79 ЗС по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ и може ли да се придобие по давност такъв имот преди приключване на административната процедура по възстановяването. Касаторът излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Д. Д. Е. оспорва жалбата като неоснователна. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение № 2342 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 9852/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на А. С. Н. за признаване за установено, че ответникът Д. Д. Е. не е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.515.1030 по КК на [населено място], идентичен с имот № 1030 по ПНИ по ПНИ на "А. мак", находящ се в м. "М. Г. " с площ 1419 кв. м., в землището на кв. В., [населено място]. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответницата се легитимира като собственик на имот № 1030 по КП от 1989 г. на в. з. "А. мак" с площ 1000 кв. м. по предходен документ за собственост, а по скица 1420 кв. м. Имотът е придобит от нея по силата на правна сделка, обективирана в нотариален акт № № 104/1996 г. Съгласно нотариален акт № 174/1979 г., имотът е бил предмет на замяна по З. (отм.), след което са извършени няколко прехвърлителни сделки като понастоящем той е придобит от ответницата. Налице е идентичност между процесния и придобития по сделка от ответницата имот. Поради това, че със заменения по З.(отм.) имот са извършени последващи прехвърлителни сделки, замяната следва да остане в сила и няма правна възможност да бъде възстановен имотът на ищците с реституционното решение. Относно площта над 1000 кв. м. до 1420 кв. м. е основателно възражението за изтекла в полза на ответницата кратка придобивна давност в рамките на 5 години след придобиване на имота. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението, настоящият състав възприема становището, застъпено в редица решения на ВКС, в т. ч. решение № 496/2009 г. по гр. д. № 905/2008 г., ВКС, I г. о. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 112/2010 г. по гр. д. № 981/2009 г., ВКС, II г. о., № 383/02.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2010 г., I г. о., № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г., II г. о. и № 584/2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о. че придобиването по давност на имот, в т. ч. находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997 г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила /27.11.1997 г./, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ обаче е неприложима относно имоти, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Такива са имотите по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, а именно имоти, които са били обект на извършена замяна по реда на З. и впоследствие с тях са извършени разпоредителни сделки, или са застроени. В тези случаи замяната остава в сила. Ако при влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен в собственост на ответниците по иска в резултат на извършена преди това разпоредителна сделка от приобретателя по замяната, или е застроен, то правните последици са, че замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалните /преди замяната/ собственици. В този смисъл е приетото в решение № 497/2010 г. по гр. д. № 715/2009 г., I г. о. и № 204/2011 г. по гр. д. № 99/2011 г., II г. о. По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон- касационно основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като е признал права на ответника върху имота - за част от него на основание изтекла придобивна давност, а за друга част въз основа на извършено разпореждане с имота, получен от праводателя по замяна с Т. комисия, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. С решение № 764/2001 г. на наследници на С. С., какъвто е ищецът, е признато правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ 6 170 кв. м., находяща се в терен по § 4, землището на "В.", м. "М. Г." като във възстановения имот е включват няколко имота от КП "А. мак", един от които е № 1030. Възстановяването на собствеността се извършва в план за новообразуваните имоти по чл. 28 ППЗСПЗЗ и по делото е безспорно, че фактическият състав на реституционната процедура с издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ не е завършен. Ответницата се легитимира с нотариален акт № 830/1996 г., който обективира договор за замяна на лозе от 1000 кв. м. по нотариален акт, а по скица 1420 кв. м., представляващо имот № 1030 по КП 1989 г. на "А. мак", м. М. Г. Имотът е придобит от праводателя на ответницата през 1994 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 193/1994 г., а продавачът по договора И. Г. е признат за негов собственик с нотариален акт № 174/1979 г. на основание протокол за замяна с Т. комисия от 1979 г. С оглед изложеното по-горе по основните за изхода на делото въпроси и установената фактическа обстановка, следва, че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че тъй като със заменения по З.(отм.) имот са извършени последващи прехвърлителни сделки, замяната следва да остане в сила и няма правна възможност да бъде възстановен имотът на ищците с реституционното решение. Това е така защото изключението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не се отнася при извършени след влизане в сила на реституционния закон правни сделки или застрояване. След като замяната не може да остане в сила по отношение на първоначалния приобретател Г., то извършените последващи прехвърляния през 1994 г. и 1996 г. нямат вещнотранслативен ефект. Имотът подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ на собственика към момента на образуване на ТКЗС и преди извършената по З. замяна. След като той подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ приетото от въззивния съд за основателно възражение за придобита давност на посочената разлика в площта над 1000 кв. м. /по нот. акт/ до 1420 кв. м. не съответства с установената задължителна съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ относно приложното поле на придобивната давност. Реституционната процедура не е завършена, поради това, че след решението на ОСЗ от 2001 г. не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. При това положение ответникът не може да се легитимира като собственик на имота и на твърдяното оригинерно придобивно основание - давност, изтекла до предявяване на иска срещу него, поради което заявеният отрицателен установителен иск е основателен. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изхода на производството и направеното искане на касатора следва да се присъдят направените за всички инстанции съдебни разноски в размер на общо на 2542 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.