Определение № 5556 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4244/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Топалски против определение № 2272 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 3030/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответниците не изразяват становище по частната жалба. Отговор по частната жалба е подадена от Община Карлово, която не е страна по делото. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, спира производството по делото, образувано по жалба на П. Топалски, Б. Стойкова, Г. Проданов, М. Стойкова, Я. Атанасов и „А Естейт“ ЕООД против заповед № РД-1216/15.11.2023 г. на кмета на община Карлово, с която е спряно изпълнението на всички видове СМР на строеж – „Многофамилна жилищна сграда с магазини“ в УПИ VІ-502.32, кв. 42 по плана на гр. Карлово. За да постанови този резултат съдът констатира, че основен мотив за издаване на оспорената заповед е липсата на влязла в сила виза за проектиране, като в същия съд е налице висящо административно дело по оспорване на издадената виза за проектиране. По тези съображения съдът приема, че е налице преюдициалност, като разрешаването на спора по обжалване на визата за проектиране е от съществено значение за спора по обжалване на процесната заповед. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че е осъществено условието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. За да е налице преюдициалност между делата, нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима в настоящето производство по силата на чл. 144 АПК, изисква да съществува връзка между тях, така че решението по едното дело да е обуславящо за другото. В конкретния случай не се установява такава обусловеност. Видно от фактическите и правни основания на оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗУТ, а именно без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга; без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, когато това се изисква по реда на този закон и без да са изпълнени специалните изисквания и/или да са налице актовете по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8. Следователно липсата на влязла в сила виза за проектиране е само едно от основанията за издаване на оспорената заповед. Законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява с оглед посочените в същия фактически и правни основания за издаването му. Наличието на която и да било от хипотезите на чл. 224, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗУТ е достатъчно основание за спиране на изпълнението на строежа. Ето защо като спира производството по делото първоинстанционният съд постановява определение, което е в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,