Определение № 84 от 06.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 494/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 2314/17.10.2013 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3359/2013, с което е потвърдено определението от 27.06.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 2051/2006 за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Недоволен от определението е жалбоподателят Е. И. И., представлявана от адв. П. С. от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на оспорването на преюдициално правоотношение, когато същото правоотношение е преюдициално и по друг иск между същите страни и там е оспорено с инцидентен установителен иск и допустимостта на иска за разваляне на договор при наличието на висящ процес за прогласяване на неговата нищожност, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата С. Е. И. – Д., представлявана от адв. Д. Х. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значениие, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика, че висящността на другите правни спорове е основание за спиране на производството по делото, а не за прекратяването му, както се претендира от касатора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и прегражда неговото развитие, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че искът за прогласяване нищожността на договора, чието разваляне се претендира по делото има преюдициално значение, а предявеното в друг процес чрез инцидентен усатновителен иск възражение за нищожност на легитимиращото ответника завещание е пречка същото основание да бъде разгледано като възражение независимо от предявения в друго производство инцидентен установителен иск. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата (в представената съдебна практика са разрешение други правни въпроси). Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че висящността на такива правни спорове е основание за спиране на производството по делото, а не за прекратяването му. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение