Определение № 163 от 25.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 435/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименована като касационна/ на “В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД /н./, [населено място] срещу определение № 11994 от 22.10.2020 г. по в. т. д. № 3283/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което, на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, е прекратено производството по предявените от „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място] срещу дружеството-частен жалбоподател искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 417 951.54 лв. – главница по споразумение от 26.03.2014 г. за доставени горива и сумата 318 570.62 лв. – лихва за забава, като е обезсилено постановеното по тези искове първоинстанционно решение № 4753 от 20.09.2017 г. по т. д. № 138/2014 г. на Благоевградски окръжен съд. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на производството по делото на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ поради включването на процесните вземания в списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Според частния жалбоподател, този извод е направен, без да е съобразен фактът, че списъкът на приетите вземания е оспорен от него, в качеството му на длъжник в производството по несъстоятелност и че във връзка оспорването му е образувано производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, което понастоящем е прекратено, но определението за прекратяване не е влязло в сила. Ответникът по частната жалба – „Булгаргаз” ЕАД, [населено място] – не заявява становище по същата. Третото лице-помагач на “В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД /н./ – „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, [населено място] – оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 11.02.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. За да прекрати производството по предявените от „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място] срещу “В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД /н./ искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 417 951.54 лв. – главница по споразумение от 26.03.2014 г. за доставени горива и сумата 318 570.62 лв. – лихва за забава и да обезсили постановеното по тях първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 637, ал. 2 ТЗ, тъй като процесните вземания са били предявени от кредитора „Булгаргаз“ ЕАД в производството по несъстоятелност на ответното дружество и са включени в списъка на приетите вземания. Този извод е направен след извършена от решаващия състав служебна справка в Търговския регистър, при която е установено, че на 31.05.2019 г. по партидата на “В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД /н./ е обявен списък на приетите вземания по чл. 686, ал. 1 ТЗ, в който фигурират както вземането за главница, така и вземането за лихви. Настоящият състав намира горния извод за неправилен. В чл. 637, ал. 2 ТЗ е предвидено, че спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ. Съгласно тази разпоредба, в производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Следователно, вземане, включено в одобрения списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, за което е предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ, не може да се счете за „прието“ по смисъла на чл. 693 ТЗ и не са налице предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ за прекратяване на образуваното във връзка с него исково производство. Именно такава е и настоящата хипотеза. От данните по делото се установява, че: процесните вземания на „Булгаргаз“ ЕАД са включени в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ; срещу тях е подадено възражение от длъжника “В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД /н./ по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ; с постановеното по реда на чл. 692 ТЗ определение № 1616 от 05.05.2020г. възражението е оставено без уважение; длъжникът е предявил отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ срещу кредитора „Булгаргаз“ ЕАД, по които е образувано т. д. № 85/2020 г. на Благоевградски окръжен съд. С оглед факта на оспорването на списъка от страна на несъстоятелния длъжник, следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ за възобновяване на спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ производство, а не предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ за неговото прекратяване, както неправилно е преценил въззивният съд. Що се отнася до това, дали длъжникът е предявил отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ и дали определението за прекратяване на производството по него е влязло в сила, каквото твърдение се съдържа в частната жалба, същото е ирелевантно при преценката за допустимостта на настоящото производство. Съгласно практиката на ВКС (определение № 483 от 11.07.2014г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на II т. о., определение № 684 от 01.12.2015 г. по ч. т. д. № 2634/2015 г. на II т. о. определение № 6 от 05.01.2017 г. по ч. т. д. № 2551/2016 г. на II т. о., определение № 60 от 03.02.2017 г. по ч. т. д. № 2192/2016 г. на II т. о. и др.), висящото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявяван нов установителен иск – положителен или отрицателен, когато предмет на установяване с двата иска, е дължимостта на едно и също вземане. Тази практика, макар да е формирана във връзка с искови производства по установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да намери съответно приложение и по отношение на спрени на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производства по осъдителни искове за парични вземания при преценката за наличие на предпоставките на чл. 637, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Предвид изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение