Определение № 3410 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2327/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №1656, постановено на 31.03.2026г. от тричленен състав на ВКС, І г.о. по ч.гр.д.№1149/2026г. е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Х. Т. Т. срещу разпореждане №6688 от 17.12.2024г. по ч.гр.д.№2275/2024г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІV А състав в частта, с която е оставено без уважение искането му Варненският окръжен съд сам да отмени на основание чл. 253 ГПК постановеното от него определение №5212 от 26.11.2024г. по в.гр.д.№2275/2024г. Определението е обжалвано от Х. Т. Т.. Съображенията, които излага в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното определение, са свързани с доводи, относими към начина, по който се е развило производството по гр.д.№17030/2022г. на Варненския районен съд и ч.гр.д.№2275/2024г. на Варненския окръжен съд и твърдения за незаконосъобразност на извършените от съда действия и постановените съдебни актове. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от Х. Т. Т. частна касационна жалба срещу разпореждане №6688 от 17.12.2024г. по ч.гр.д.№2275/2024г. на Варненския окръжен съд, следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на І г.о. на ВКС е приел, че същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло. Процесуалният закон установява ясни правила досежно правомощията на съда да се произнася по подадени до него искания за защита и съдействие, вкл. по реда на обжалването. Извън така очертаните правомощия съдът не разполага с компетентност да се произнесе. Този основен принцип е намерил своя израз в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато същите преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично предвидени в закона. Останалите определения, които съдилищата постановяват при разглеждане на надлежно подадени до тях искания за защита и съдействие на лични и имуществени права, са изключени от инстанционен контрол. Както е приел тричленният състав на І г.о. при постановяване на обжалваното определение, определението (разпореждането), с което съдът отказва сам да отмени постановен от него съдебен акт по реда на чл. 253 ГПК, не е измежду посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК определения: то нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона съществува норма, предвиждаща неговото обжалване. Законодателят е предоставил на съдебния състав суверенно право да измени или отмени определение, което е постановил, ако констатира, че при постановяването му е допуснал грешка или пропуск, респ. при изменение на обстоятелствата, при наличието на които определението е било постановено. Не съществува пречка страната да сезира съда с молба за постановяване на съдебен акт по реда на чл. 253 ГПК, но възможност за обжалване на постановеното по този ред определение в процесуалния закон не е предвидена. Обстоятелството по какъв начин се е развило производството по делото, какви други действия в хода на това производство са били извършени от страна на съда (в какъвто смисъл са наведените в частната жалба доводи), е ирелевантно към извършването на преценка за възможността това определение да бъде обжалвано. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение