Определение № 330 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4149/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. В. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. А. Р., против решение № 988 от 25 юли 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1312/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 1668 от 2 май 2019 г., постановено по гр.д. № 14590/2019 г. по описа на районния съд в [населено място], с което е отхвърлен искът на В. против Б. Я. Б., с адрес в [населено място], за предоставяне на него упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. И. В., родено на 17.01.2006 г., определени с решение № 752 от 19 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 2334/2016 г. по описа на районния съд в [населено място], и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението страда от всички пороци, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че не е налице промяна по отношение на възлагането на родителските права – съдът не е установил действителната фактическа обстановка, поради което е направил и погрешни изводи, че не е настъпило подобрение в условията на живот (жилищни, битови, социална среда и ангажираност към физическите и емоционални потребности, образование), определящи промяна в предоставянето на родителските права. Според касатора, доказателствата установявали, че детето е привързано силно към баща си, който се занимава с отглеждане на плодове и зеленчуци и реализира добър доход, с допълнителен доход от наем – в подкрепа към касационната жалба се представя регистрационна карта на земеделски производител; бащата е ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето по времето на личните контакти; направил е проучване за започване на добро училище в [населено място]. Подчертава се, че детето в [населено място] не живее в спокойна среда, в конфликт е с майка си и баба си, които живеят заедно, и се опитват да го настроят срещу бащата. Необосновано съдът приел, че конфликтът между детето и бабата, и донякъде майката, е без значение, след като действията водят до отчуждаване на детето от бащата. Съдът не е съобразил промяната във възрастта на детето, което навършва 14 години, и с оглед съзряването му има по-голяма нужда от присъствие и грижи от бащата, от бащински модел на възпитание за пълноценното му изграждане като личност, което майката и бабата не могат да осигурят, а критериите според ППВС № 1/1974 г. са определено в полза на бащата. Необходимо е да се съобрази и друго висящо производство между страните, по което майката иска ограничаване на режима на личните контакти между бащата и детето, което би довело до отчуждаване и до емоционални проблеми у детето; макар майката да е педагог, детето не се чувства добре в [населено място], налице са агресивни и лоши прояви спрямо него, които го карат да се чувства зле, понижават самочувствието му, застрашават здравето му, и това показва, че майката е загубила родителския си авторитет и не може да се справи с поведението на детето. Изтъкнато е, че в нарушение на съдопроизводствените правила, при данни, че детето посещава психолог, не е назначена психиатрична и психологическа експертиза, които да установят какво е психологическото и емоционално състояние на детето. Обръща се внимание на данните, които разпитите на родителите дават – бащата не е настроен срещу майката, докато майката прави личностни нападки срещу бащата и е явно несъгласна с изслушването на детето от съда, поради което родителят, който може да надмогне личното си отношение към другия родител, е с по-добрия родителски капацитет. Съдът не е обсъдил всички доводи на страните и всички доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, по които се твърди допуснато противоречие с практиката на ВС и ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата Б. Я. Б., представлявана от адв. К. К., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователността на жалбата. Съдът съобразява, че с влязло в законна сила на 28.11.2016 г. съдебно решение упражняването на родителските права спрямо детето К. е предоставено на майката, определена е месечна издръжка и режим на лични отношения; от тогава детето е отглеждано и възпитавано от майката в [населено място]; майката работи по трудово правоотношение и получава допълнителен доход от отдаване под наем на недвижим имот; няма данни бащата да полага труд по трудово правоотношение, реализира доход от 1000 лева от отдаване под наем на недвижим имот. Според социалния доклад майката осигурява адекватни условия на живот за детето, и в средата, в която то живее, не съществува риск за физическото, психическото, интелектуалното и социалното му развитие; майката проявява грижовно и внимателно отношение към детето; детето заявило желание да продължава да живее с нея и учи в [населено място]. Според свидетелски показания, бащата има грижовно отношение към детето, учи го на труд и между тях има силна привързаност; чрез бащата свидетелката знае, че контактът между детето и бащата е силно ограничаван от майката; ищецът не заплаща издръжка. Противни данни дава другият свидетел – майката има грижовно отношение към детето и се старае да осигури всичко необходимо за нормалното му отглеждане и развитие съобразно възрастта му; бащата отвел детето без знание и съгласие на майката извън определения режим на лични отношения. При изслушването детето споделя за конфликт между него и баба му по майчина линия и заявява желание да живее с бащата и да учи в [населено място]. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приема, че привързаността на детето към бащата и желанието му да остане да живее с него не е достатъчно за предоставянето на родителските права, като интересът на детето налага майката да бъде предпочетена като родител, като бъде запазен трайно изграденият живот при нея, при осигурено посрещане на всички негови материални и емоционални потребности; липсвали данни за злонамерени манипулации от страна на майката с цел насаждане на негативен образ на другия родител; конфликтът между бащата и бабата по майчина линия не е критерий по чл. 59, ал. 9 СК, тъй като това са отношения в разширеното семейство; няма данни майката да е създавала пречки на бащата за осъществяване на режима на лични отношения, определен със съдебно решение, а бащата е този, който нарушава режима, като отвежда детето, без да уведоми майката. Офталмологичното страдание на детето и нараняването на окото не могат да се свържат с недобра грижа на майката и липса на заинтересованост от нейна страна; не е доказано майката да се е дезинтересирала от детето или с поведението си да е застрашила неговите интереси, или да не е положила дължимата родителска грижа за възпитанието или отглеждането му, а е доказано точно противното; майката се грижи за психичното здраве на детето, като го води на ежеседмични психологически консултации при клиничен психолог за преодоляване на психичното му и телесно напрежение. Заключено е, че по делото не се установява влошено положение на детето при майката, която упражнява родителските права, както и обстоятелства, които да подобрят положението на детето, ако упражняването на родителските права се предостави на бащата. К. съд приема, че поставените от бащата въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. На първо място се поставя въпросът за основанията за допускане на промяна в упражняването на родителските права – относно наличието на нови обстоятелства, които налагат промяна в упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете, по който се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с ППВС № 1/1974 г., решение № 243 по гр.д. № 7289/2013 г., IV г.о., решение № 215 по гр.д. № 1325/2010 г., III г.о., решение № 153 по гр.д. № 1066/2011 г., III г.о. – всички на ВКС. Според задължителните постановки на соченото ППВС, т. I.3., съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата; под „интереси на децата“ по смисъла на СК се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание. А в част II. на постановлението се сочи, че предоставянето на родителските права спрямо децата следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Тези изходни постановки са възприемани и последователно прилагани в съдебната практика, включително сочената от касатора, и такава на настоящия съдебен състав. В първото от сочените решения се акцентира върху това налице ли е задължение на съда да се съобрази с желанието на детето при кого от родителите си да живее, в контекста на комплекса от обстоятелства, които следва да се съобразят, и е даден отрицателен отговор – становището на детето и неговите искания, както и установеното по делото тяхно поведение, се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали относими обстоятелства по делото, при господство на критерия интерес на децата; сочи се и че поведението на родителите и останалите причини, които са доведи до нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права. Във второто решение е отделено внимание на случай, в който и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности и притежаваните от тях родителски качества, като и двамата желаят да се грижат за роденото от брака дете, поради което се разрешава въпросът винаги ли когато детето е момиче и е на ранна възраст, родителските права следва да се предоставят на майката. Съдът при даване отговор на въпроса акцентира върху изискването на закона мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на отделния случай в тяхната съвкупност и сочи, че следва да се даде оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето, но без да му отдава приоритет над останалите обстоятелства. Върху необходимостта съдът да основе решението си по мерките за упражняване на родителските права на всички обстоятелства с оглед интересите на децата, се съсредоточава и последното сочено решение, като се подчертава, че изброяването в цитираното ППВС е примерно. В процесния случай касаторът твърди, че съдът не е съобразил възрастта и пола на детето, желанието му да живее с баща си, подобрените условия на живот при бащата, изразили се в ново жилище с обособена и обзаведена стая за детето, осигурен компютър, регистрацията му като земеделски производител, интересува се от детето във всяко отношение, поддържа близки контакти с него, полага грижи да го научи на труд, включва го в работата в градината, а не е взето предвид влиянието на бабата на детето, която внася враждебност в средата на живот. Изложената теза не може да се сподели. Съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, измежду които не се установяват твърдените в касационната жалба подобрени жилищни условия (сведенията в социалния доклад са дадени от самия баща, без да е проведено проучване на място), регистрацията като земеделски производител е сторена след постановяването на обжалваното въззивно решение, и същевременно следва да се вземат предвид проявено от бащата незачитане на установените със съдебно решения мерки за лични отношения между него и детето, изразили се в отвеждане и задържане на детето без съгласие на майката, както и неплащане на издръжка. Невярно се твърди, че съдът не е съобразил съжителството на детето с бабата, която показва нетърпимост към бащата, но съдът е обсъдил и това обстоятелство в съвкупност с останалите. Касаторът поддържа, че е налице и допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в пренебрегване на служебните задължения на съда при необходимост да предприеме съответните действия за изясняване на обстоятелствата по делото, което в случая се е проявило чрез липса на съдействие за изясняване на решаващите с оглед интереса на детето обстоятелства във връзка с установяване на неговото психологично и емоционално състояние, потребности, причини за тревожността и натрупаното напрежение, и причините, поради което посещава психолог и има назначено лечение. Поставя се въпросът при наличие на данни (писмени доказателства, свидетелски показания) по дело за упражняване на родителските права, че детето има психологичен или емоционален проблем, посещава специалист – психолог с назначена терапия, без да е поискана от страните съдебнопсихологична експертиза, но като са наведени доводи във въззивната жалба, че детето е в състояние на стрес и емоционално разстроено, въззивната инстанция длъжна ли е служебно да назначи такава, като определи задачите й преди да се произнесе по предмета на спора. Въпросът не е обусловил изхода на спора. В процесния случай не се установяват елементи на синдром на родителското отчуждение, които при всички случаи налагат ползване на експертна помощ, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Не е спорно по делото, че детето е било обект на насилие в училище, поради което, и заради нормални проблеми при израстването, в израз на правилна и обоснована родителска грижа майката е предприела действия по подпомагане на психологическото му състояние чрез средствата на адекватна помощ. Няма освен това данни майката да е въвлякла детето в конфликта между родителите, а по отношение на бабата по майчина линия съдът е изложил съответните доводи. Отношенията между бащата и бабата по майчина линия не са предмет на преценка в настоящия спор, а и видно е от приобщените към делото материали, бащата е предявил спрямо бабата претенция по реда на ЗЗДН, с искане да се издаде в полза на детето заповед за защита срещу домашно насилие, упражнено от бабата, оставена без уважение от съда. При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 500 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,