Решение № 2060 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2025 г.
ВАССедмо отделение23.02.2026 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение ( неправилно наименовано разпореждане ) № 1104 от 16 юни 2025 год., постановено по адм. дело № 66/2025 год. по описа на Административен съд гр. Добрич, вместо което постановява: ИЗМЕНЯ решение № 773 от 07 май 2025 год., постановено по адм. дело № 66/2025 год. по описа на Административен съд гр. Добрич в частта за разноските като увеличава размера на присъдените разноски от 5 271,20 лева (пет хиляди двеста седемдесет и един лева и двадесет стотинки) на 6 271,20 лева (шест хиляди двеста седемдесет и един лева и двадесет стотинки), равняващи се на 3206,41 евро (три хиляди двеста и шест евро и четиридесет и един евро цента). ОСТАВЯ В СИЛА решение № 773 от 07 май 2025 год., постановено по адм. дело № 66/2025 год. по описа на Административен съд гр. Добрич в останалата част. ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа, с адрес гр. София, Ул. Княз Александър I № 12, да заплати на „Тео Стил 74“ ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Добрич, [адрес] разноски по делото в размер на 1099,28 евро (хиляда и деветдесет и девет евро и двадесет и осем евро цента). РЕШЕНИЕТО окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 год. – 2020 год. (РУО на ОПИК), чрез представител по пълномощие А. Тонев, против решение № 773 от 07 май 2025 год., постановено по адм. дело № 66/2025 год. по описа на Административен съд гр. Добрич. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е посочено, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи с доказателствения материал по делото. Излага доводи, че доколкото бенефициерът, не е осигурил поне две съпоставими оферти, то е извършил разходи без да е гарантирал, че същите се извършват при най – доброто съотношение качество – цена, с което не е спазил принципа на добро финансово управление и в частност – принципа на икономичност. Намира, че доколкото една от представените оферти не отговаря на прогнозната стойност, то бенефициерът е следвало да направи ново събиране на оферти, които са съпоставими и не са подадени от свързани помежду си или с бенефициера лица. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – „Тео Стил 74“ ООД, представляван от управителя Т. Т., чрез представител по пълномощие – адв. Е. Влахова от Адвокатска колегия гр. Хасково, в представено писмено становище оспорва касационната жалба. Развива доводи за неоснователност на касационната жалба като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба от „Тео Стил 74“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. Е. Влахова против определение ( неправилно наименовано разпореждане ) № 1104 от 16 юни 2025 год., постановено по адм. дело № 66/2025 год. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 773 от 07 май 2025 год. в частта му за разноските. Развити са доводи, че определението на съда е недопустимо, доколкото няма право да намалява служебно присъжданите разноски. Излага съображения относно високата степен на фактическа и правна сложност на спора, което обосновава присъждане на претендираните разноски в пълен размер. Заявено е искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъде присъден пълния размер на претендираните от дружеството разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, РУО не е изразил становище по частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на „Тео Стил 74“ ООД решение № РД-02-16-72 от 16 февруари 2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 год. – 2020 год., за определяне на финансова корекция в размер на 33 900 лв., представляващи 25% върху поисканите за възстановяване разходи на обща стойност 135 600 лв. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 за нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2 от общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), поради нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност, квалифицирано като нередност по т. 2 от приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че дружеството ответник в настоящото производство - „Тео Стил 74“ ООД е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0898-C01, за изпълнение на проект „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ на обща стойност 271 200 лв. без ДДС. На 23 януари 2024 год. във връзка с регистриран сигнал за нередност, по повод извършен одит на операциите в ОПИК от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, бенефициерът бил уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на управляващия орган за извършени нарушения, осъществяващи състава на нередност, за които се предвижда определяне на финансова корекция по договора за възлагане на обществена поръчка, както и конкретния размер на финансовата корекция. При извършената проверка било констатирано, че: при проверка с 2 оферти с предмет „Доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация“ и определена съгласно бюджет стойност на процедурата в размер на 271 200 лв., са били разгледани получените две оферти на класирания на първо място и избран за изпълнител „Айриус България“ ЕООД с цена 271 200 лв. и втората оферта, подадена от „Еко Галакси БГ“ ЕООД, с предложена цена 278 984 лв. Прието било, че в приложение 18.2 „Заявени активи съобразно списъка на допустимите категории активи“ управляващият орган е посочил заявените активи и максималните стойности на офертите, като прагът по доставката бил 271 200 лв. Прието било, че по посочената доставка втората оферта е над допустимите по приложение 18.2 стойности, като не е следвало да бъдат разглеждани от бенефициера като валидни и съпоставими оферти. Изложени били и мотиви, че управителите на дружествата, изготвили офертите, т.е. на „Айриус България“ ЕООД и на „Еко Галакси БГ“ ЕООД притежават по 50 % дялово участие в трето дружество - „Нютон Фуудс“ ООД, което налагало и извода относно свързаност по см. на § 1, ал. 2 от ТЗ и между дружествата можело да се уговарят условия, различни от обичайните. Изложеното е обосновало извод, че е налице нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2 от общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046, което представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ - поради нарушаване на принципите за добро финансово управление и по-конкретно на принципа за икономичност и нередност по т. 2 от приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Направен бил извод, че бенефициерът не е спазил изискванията на УО на ОПИК, но е възложил доставката на активите под определената максимална допустима стойност, с което не били засегнати всички аспекти на проявление на принципа на добро финансово управление, поради което е определил 25% финансова корекция върху възстановените на бенефициера разходи в размер на 135 600 лв. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера била дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари и бележки, както и доказателства, с които да мотивира възражение срещу определянето на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, бенефициерът „Тео Стил 74“ ООД е депозирал възражение, в което са оспорени констатациите на УО, като е заявено, че не е налице извършено нарушение, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е определил финансова корекция в размер 33 900 лева., представляващи 25% върху поисканите за възстановяване разходи на обща стойност 135 600 лв. без ДДС по АДБФП № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 за нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2 от общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), поради нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност, квалифицирано като нередност по т. 2 от приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. След анализ на приложимите материалноправни разпоредби, съдът е приел, че в случая принципът на икономичност не следва да бъде считан като неспазен, доколкото бенефициерът е избрал офертите, които отговарят на заложения разход за съответната доставка по проекта. Обосновал е, че в случая в административния акт не сочи, че е установено неикономично разходване на средствата, а напротив констатирал е, че ползвателят на помощта е възложил доставките в рамките на определената максимална допустима стойност. Приел е, че не са представени доказателства за наличието на свързаност на двете дружества - доставчици по офертите. Обосновал е извод, че дори да се приеме, че управителите на дружествата притежават капитала на третото дружество, то тази свързаност не е пряка. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт. Решението на съда е законосъобразно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. В настоящия случай, в оспореното решение РУО на ОПИК е приел като основание за определяне финансова корекция наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената разпоредба финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 се установява, че Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 год., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В конкретния случай административният орган е приел, че едната от двете постъпили оферти надхвърля определения финансов праг съгласно Условията за изпълнение, което я прави недопустима и в случая изборът е извършен при наличие на една единствена валидна оферта. В тази връзка, за да обоснове извод за наличие на нередност РУО на ОПИК приема, че е нарушен принципът на икономичност, доколкото от бенефициера не са представени две съпоставими оферти. Заключил е, че като не е осигурил две съпоставими оферти, бенефициерът, е извършил разход финансиран с безвъзмездни средства от ОПИК, без да е гарантирал, че същият се извършва при най-доброто съотношение качество-цена, с което не е спазен принципът на добро финансово управление и в частност принципът на икономичност. Настоящият касационен състав намира, че не е налице законово изискване или такова заложено в договора и приложенията към него, вкл. Условията по процедурата, че прогнозната стойност е максимално допустимата такава, за която да се подават оферти от кандидат-изпълнителите. Въведеното изискване е единствено финансирането да „не надхвърля максималния праг - 50% от него“, а не самата услуга, като стойност, да не надхвърля този праг. От събраните доказателства по делото, се установява, че противно на приетото от административния орган, в хода на процедурата за избор на изпълнител по процесната доставка, са събрани две оферти, което обстоятелство обосновава извода, че от страна на бенефициера е изпълнено условието за осигуряване на поне две съпоставими оферти. Следва да се отбележи, че за да бъдат "съпоставими" офертите, е необходимо същите да отговарят на минималните технически и функционални изисквания към активите. В настоящият случай, органът не твърди подобно несъответствие на някоя от тях. Доколкото липсва нормативно основание да се приеме, че „съпоставими“ означава оферти с една и съща цена или такива съставляват оферти, които отговарят на прогнозната цена, то правилен се явява и извода първоинстанционния съд, че е изпълнено условието за наличие на две съпоставими оферти. В подкрепа на изложеното е и липсата в Условията по процедурата на забрана офертите да надхвърлят прогнозната стойност и това да е основание за прекратяване на процедурата, за събиране на нови оферти или прекратяване на самия договор за финансиране. Неоснователно е възражението на касатора, че бенефициерът е следвало да прекрати процедурата и да направи ново събиране на оферти. В Ръководство за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК (публично достъпно на интернет адреса на ОПИК) в т. 4. 4. "Прекратяване на процедурата за определяне на изпълнител" е предвидено, че това се прави само ако "всички оферти надвишават финансовия ресурс, който бенефициентът може да осигури". В същата точка е предвидено, че "Процедурата за избор на изпълнител "може" да бъде прекратена, "когато е постъпила и само една оферта или само една оферта отговаря на предварително обявените от бенефициента условия. " – т. е. дали в този случай процедурата ще се прекрати се решава от бенефициера и наличието на две оферти, при която едната надхвърля "прогнозната" стойност, не е абсолютна пречка за продължаване на процедурата и възлагане на изпълнението й. Както правилно приема и първоинстанционният съд, в случая се твърди, че не е спазен принципът на икономичност, като не е подбрана офертата с най-добра цена, но по делото административният орган нито е доказал, нито твърди, че е налице по-добра цена на конкретните доставени активи от тази, на която бенефициерът ги е придобил. Само въз основа на факта, че бенефициера е събрал две оферти, като едната надхвърля прогнозната стойност, не може да се прави извод за наличието на нарушение. За пълнота на изложеното по отношение на наведените доводи за свързаност на двете дружества, подали оферти „Айриус България“ ЕООД и „Еко Галакси Бг“ ООД, настоящият касационен състав намира, че обстоятелството, че управителите на двете дружества притежават дялово участие в трето дружеството, само по себе си не обосновава извод за опорочаване на процедурата. В настоящия случай, административният орган, единствено се е позовал на фактическите констатации за свързаност между лицата, но не е изследвал и анализирал по какъв начин тези факти обосновават опорочаване на процедурата. Предвид изложеното, при липсата на нарушение на сочената от органа разпоредба, не е налице обективен елемент от състава на нередността, която е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, поради което и не е необходимо обсъждане налице ли е вреда или потенциалната възможност за нейното настъпване, както и дадената от органа правна квалификация на нередността по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената частна жалба от „Тео Стил 74“ ООД, против определение (неправилно наименовано разпореждане ) № 1104 от 16 юни 2025 год., постановено по адм. дело № 66/2025 год. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 773 от 07 май 2025 год. в частта му за разноските Разгледана по същество, частната жалба на „Тео Стил 74“ ООД е основателна. Съобразно изхода на делото пред първоинстанционния съд, същият е приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски, които съобразно представения списък възлизат на 6271,20 лв., както следва: 271,20 лв. държавна такса, както и за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, от които пред Административен съд гр. Добрич за процесуално представителство по адм. дело № 113/2024 год. в размер на 2000,00 лв. и адм. дело № 66/2025 год. в размер на 1000,00 лв., както 3000,00 лева пред ВАС или общо в размер на 6 000 лв. От страна на ответника в първоинстанционното производство е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 5000,00 лв. за общо три инстанции. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1104 от 16 юни 2025 год. съдът оставя без уважение като неоснователно искането на „Тео Стил 74“ ООД да бъде изменено и допълнено постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се присъдят в нейна полза направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран общ размер от 6 000 лв., както и направените разноски за платена държавна такса. В мотивите на определението си съдът е посочил, че са били налице предпоставките за изменение на присъдените по делото разноски, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, която се установявала и от броя на проведените заседания и вида на събраните доказателства. Настоящият касационен състав намира за основателно възражението на частния жалбоподател, че в съответствие с даденото в решение на СЕС от 25 януари 2024 год. по дело C-438/22 тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, за съда не са обвързващи указаните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 год., ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В настоящия случай предметът на делото е свързан с определяне на финансова корекция, при която не се установява фактическото основание за извършването й. По този въпрос е налице непротиворечива практика и разрешаването на спорния въпрос определя ниска степен на сложност. Изложеното обаче не може да обоснове намаляването на претендираното адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че съдът нито установява действителния минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразен с материалния интерес по делото, нито излага съществени мотиви защо го намалява до определения от него в общ размер от 5000,00 лв. С оглед материалния интерес по делото 33 900,00 лв., фактическата и правната му сложност, проведените множество съдебни заседания, наличието на съдебна практика по спорния въпрос и тълкуването дадено от СЕС и ОСГТК на ВКС по посочените по-горе решения, настоящият съдебен състав намира, че на „Тео Стил 74“ ООД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело № 113/2014 год. в размер на 2000,00 лв. и адм. дело № 66/2025 год. в размер на 1000,00 лв., както 3000,00 лева пред ВАС или общо в размер на 6 000 лв. която изцяло съответства на минимално предвидения такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и бъде постановен нов акт, с който да се измени решението в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на присъдените разноски от 5 271,20 лева на 6 271,20 лева, равняващи се на 3206,41 евро (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото), от които 271,20 лв. държавна такса, както и за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, от които пред Административен съд гр. Добрич за процесуално представителство по адм. дело № 113/2014 год. в размер на 2000,00 лв. и адм. дело № 66/2025 год. в размер на 1000,00 лв., както 3000,00 лева пред ВАС. В настоящото производство е заявено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Министерството на иновациите и растежа – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите са в размер на 2150,00 лв., от които: 150,00 лв. заплатена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2000,00 лв., равняващи се общо на 1099,28 евро (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото), представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна помощ и доказателства към него. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
21- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 1
- чл. 33
- чл. 4
- чл. 61
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 2, ал. 3
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 3
- чл. 36
- чл. 70, ал. 1, т. 3
- чл. 8