Определение № 14 от 08.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 15/2026 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Окръжен съд – Плевен и Окръжен съд - гр. Русе, който го е повдигнал пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Пред Окръжен съд – гр. Плевен е било образувано ЧНД № 798/2025 г. по искане на Окръжна прокуратура – Плевен за допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от съд в гр. Солун, Република Гърция срещу българския гражданин И. Д. Ц.. В закрито съдебно заседание на 23.12.2025 г., след проведени две открити съдебни заседания на 23.10.2025 г. и на 17.11.2025 г., на които не е даден ход на делото поради възражения на исканото лице и защитника му, Окръжен съд – Плевен прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Русе, като е приел, че делото не му е подсъдно. Аргументирал се е с неспазване на критерия по чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото за предаване лице вече не се намира на територията на гр. Плевен, а в гр. Русе (поради условното му предсрочно освобождаване от Затвора вгр. Белене на 18.12.2025 г., постановено в хода на образуваното пред Окръжен съд – Плевен съдебно производство по ЗЕЕЗА). С протоколно определение №898 от 30.12.2026 г. Окръжен съд - Русе е прекратил съдебното производство по образуваното пред него ЧНД №1141/2025 г. и е повдигнал спор за подсъдност на основание чл.66 от ЗЕЕЗА във вр.с чл.44 от НПК. Настоящият касационен състав приема, че делото следва да бъде разгледано от Окръжен съд – Плевен. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА, Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава членка, се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира исканото лице. Видно от материалите по делото, към момента на образуване на съдебното производство по ЗЕЕЗА на 17.10.2025 г. пред Окръжен съд – Плевен, българският гражданин И. Ц. е бил в Затвора – Белене, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД № 925/2020 г. на Окръжен съд – Русе. Установяването му на територията на съдебния район на Окръжен съд – Плевен е обусловило и местната подсъдност на делото в този съд, където по ЧНД № 798/2025 г., образувано по искане на Окръжна прокуратура – Плевен на основание чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА е започнало съдебното производство за изпълнение на процесната ЕЗА, издадена от гръцките власти за изтърпяване на наказание от исканото лице поради осъждането му от гръцки съд за множество кражби на лишаване от свобода за срок десет години и четири месеца. Подсъдността се определя предварително със закон - в случая с правилото в чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА и не зависи от настъпването на последващи обстоятелства, настъпили след датата на образуване на съдебното производство по чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА (17.10.2025 г.). В случая такова правилно е било образувано първоначално пред Окръжен съд – Плевен поради безспорното между спорещите съдилища и установено от материалите по делото обстоятелство, че исканото лице се е намирало към този момент под неговата юрисдикция. Ако се приеме, че местоживеенето на лицето понастоящем, съобразно последиците от проведеното впоследствие съдебно производство по УПО определя подсъдността на делото, като се игнорира първоначалното местонахождение на исканото лице, обусловило местната подсъдност по силата на закона пред Окръжен съд - Плевен, то това означава, че всяка евентуална промяна в адреса, на който пребивава исканото лице, ще води до промяна и в подсъдността, което е недопустимо (вж. в тази насока Определение №153/17.12.2018г. по ЧНД № 1184/2018 г., ВКС, първо н.о.). По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение