Определение № 6008 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адвокат П. К. пълномощник на Д. Т. М., с която се иска изменение на Решение № 409 от 26.06.2024г.,постановено по настоящото дело,в частта му за разноските,представляващи адвокатско възнаграждение за всички инстанции и присъдени с оглед изхода на делото пряко на адвокат П. К., поела безплатно защитата на Д. Т. М.. Направено е искане определеното с окончателното решение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. да бъде увеличено с още 9492лв. ,или до размера на 15492 лв. Този размер се обосновава с изчисления по НМРАВ №1/09.07.2004г ,предвид минималните размери на адвокатско възнаграждение по искове с определен паричен интерес, както и следващо се според молбата дължимо начисляване на 20% ДДС върху тези минимални размери, тъй като адв.К. е регистрирана по ЗДДС. Твърди се ,че възнаграждението неправилно е намалено без да има възражение от ответника и че следва да се приложи закона в чл. 38, ал.2 ЗА, относно препращането към приложимата НМРАВ. Не е постъпил отговор от ответната страна БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяване на решението по чл. 290 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение №№ 409 от 26.06.2024г., на ВКС по гр. д. № 1857/2023г г., III-то г. о., обжалваното въззивно решение е отменено изцяло и предвеният срещу БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД иск за обезщетение в размер на 80000 лева неимуществени вреди е изцяло уважен, ведно със със законните последици. С решението съдът се е произнесъл и по разноските съобразно крайния изход на спора,като е определил и присъдил на адвокат П. К. възнаграждение за всички съдебни инстанции в размер на 6000лева на основание чл. 38 ЗА. В молбата се оспорват изложените в решението съображения на съда да определи и присъди възнаграждението по чл. 38 ЗА в посочения размер. Доводите на касаторката са неоснователни ,предвид следното: Неправилно в молбата по чл. 248, ал.1 ГПК опредянето на възнаграждение от съда по чл. 38, ал.2 от ЗА се интерпретира като намаляване, което съдът може да осъществява единствено по искане на насрещната страна /чл. 78, ал.5 ГПК/. Оплакването на молителя за липса на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответника е неоснователно, тъй като възнаграждението по чл.38, ал. 2 ЗА се определя служебно от съда едва с крайния акт по делото, поради което ответната страна не би могла да направи такова възражение предварително. Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, която задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, не съответства на правото на ЕС,поради което не следва да се прилага,както е разяснено и в мотивите на решението .При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна правна помощ посочените в наредбата размери не са обвързващи за съда. В настоящия случай са приложени критериите, изтъкнати в мотивите на решението ,те са възприети и установени в практиката на ВКС понастоящем (определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о, определение №1640/2024г по ч гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС.и др.)Неоснователно е искането върху определеното възнаграждение съдът да начислява данък добавена стойност.Това пояснение /дали размера на присъденото включва, или не ДДС/ е намирало отражение в съдържанието на съдебните диспозитиви в случаите ,когато съдът е прилагал и се е съобразявал с минимално определените размери на адвокатско възнаграждение по цинираната НМРАВ.Съдебният диспозитив, с който се присъждат парични суми не е данъчна фактура. По този въпрос настоящият състав на ВКС също е изложил съображенията си в мотивите на решението .В случая делото е със средна фактическа и правна сложност, разгледано на три инстанции,като доказателства са събирани единствено пред първата.Претенцията е за обезщетение на неимуществени вреди ,които съдът определя по справедливост,като спорно пред инстанциите е било предимно основанието за ангажиране отговорността на ответника. Превид задължителното за всички съдилища,на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ,при съобразената от съда фактическа и правна сложност на делото, присъждането на допълнително възнаграждение би надвишило неоправдано реално осъществения обем адвокатска защита и би накърнило принципите ,които съдът е изтъкнал като водищи при неговото определяне Ето защо следва да се остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- тo г.о.,