Определение № 8167 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД с ЕИК 207029565 срещу Определение № 936 от 30.06.2026 г. на Административен съд – София-област по административно дело № 850/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение, допуснато с т. 8 от Решение № 203 от 11.06.2026 на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Сочи, че първоначалната му жалба е срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Решение № 203/11.06.2026 г. на КРС с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и едва, ако същото бъде отхвърлено е поискано спиране на изпълнението. Счита, че съдът в нарушение на задължението си не се е произнесъл по основното му искане, а произнасянето му по допълнително му искане е неправилно и необосновано. Развива подробни доводи в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на разпореждането по чл. 60 АПК и поддържа искането си неговата отмяна. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а по същество да се отмени и т. 8 Решение № 203/11.06.2026 г. на КРС, в условията на евентуалност иска да се спре предварително изпълнение на административния акт. Частният жалбоподател се представлява от адв. И. Александров от Адвокатска колегия - София. Ответникът – КРС, в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилен извода на съда, че искателят не е доказал вероятността за настъпване на значителна или трудно поправима вреда в неговата правна сфера, въз основа на нова обстоятелства, възникнали след датата на издаване на административния акт. Излага подробни аргументи за неоснователност на всички доводите от частната жалба. Ответникът се представлява от юрисконсулт Л. Златарева. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Административен съд София-област (АССО) е бил сезиран с жалба от „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД срещу точка 8 от Решение № 203 от 11.06.2026 г. на КРС, с което е разпоредено предварително изпълнение на решението при условията на чл. 60, ал.1 АПК. Петтитума на жалба е съдът да „отмени точка 8 от Решение № 203 от 11.06.2026 г. на КРС, с което се разпорежда предварително изпълнение на Решението, като незаконосъобразна и издадена в нарушение на приложимия материален и процесуален закон, включително в нарушение на искванията на чл. 60, ал.1 АПК; Алтернативно и при условията на еветуалност – да спре предварително изпълнение на Решението до окончаелното произнасяне по настоящата жалба, на основание чл. 60, ал.6 АПК.“ Съдът е постановил обжалваното определение по реда на чл. 166, ал.4, вр. 2 АПК като е оставил без уважение искането на „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД за спиране на предварително изпълнение, допуснато с т. 8 от Решение № 203 от 11.06.2026 г. на КРС. Обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. Съдът неправилно е приел, че е сезиран с искане по реда на чл. 166, ал.4 във вр. 2 АПК. Съгласно чл. 166, ал.4 АПК „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“. В случая съдът не е сезиран с такова искане, тъй като административният акт е издаден на основание чл. 81, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, като в последният няма правна норма, която да предвижда предварително изпълнение на този вид актове по закон. Още повече, видно от самото Решение № 203 от 11.06.2026 г. на КРС, административният орган е допуснал предварително изпълнение на решението при условията на чл. 60 АПК. Съгласно чл. 60, ал.5 АПК „разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен“. АССО е бил сезиран с жалба, именно по реда на чл. 60, ал. 5 АПК в тридневен срок от съобщението на Решение № 203 от 11.06.2026 г. на КРС, като жалбоподателят е поискал отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Решението като незаконосъобразно. Съдът не се е произнесъл по това искане, а по искане по чл. 166, ал.4, с каквото не е бил сезиран. С оглед посоченото, налице е недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на искането, с което е бил сезиран. Настоящият съд не може да се произнесе по същество на искането, тъй като така бил лишил страната от една инстанция, предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 10 АПК, която регламентира, че определението на административния съд по чл. 60, ал. 5 с.з. подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд,