Определение № 150 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 109/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С разпореждане № 139 от 23.09.2022 г. по ч. гр. № 2658/2022 г. на ВКС, II-ро г.о. е върната като недопустима частна жалба вх. № 6591 от 04.08.2022 г., подадена по пощата на 03.08.2022 г., срещу определение № 179/03.08.2022 г. по същото дело. Съставът на ВКС е приел, че Гражданският процесуален кодекс не регламентира възможност за обжалване на определенията, които ВКС е постановил при условията на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частна жалба срещу разпореждането от 23.09.2022 г. е подадена от А. В. И.. Жалбоподателката счита, че предвид общите принципи на ГПК и по-специално на чл.5 ГПК, определение № 179/03.08.2022 г. би следвало да може да се обжалва, за да се осъществи контрол поне на една инстанция за на неговата законосъобразност. Счита, че в настоящия случай може да се приложи чл.274, ал.3, т.2 ГПК, за да се осъществи някакъв инстанционен контрол, предвид постановките на ТР № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо разпореждане на състав на ВКС и ГПК предвижда неговата обжалваемост, която става по реда на чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 17 от 24.01.2022 г. по гр. д. № 2524/2021 г. на ВКС, II-ро г.о., е оставено без уважение искането на А. В. И. за изменение на определение № 60392/05.11.2021 г. по същото дело в частта за разноските, присъдени в полза на А. С. С.. В определението изрично е посочено, че то е окончателно. Независимо от това А. И. е подала частна жалба срещу това определение и тя е върната с разпореждане № 24 от 15.03.2022 г. по същото дело. Съдебният състав е приел, че актовете на ВКС са необжалваеми, с изключение на случаите по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, когато ВКС се е произнесъл за първи път с акт, преграждащ развитието на производството или в изрично посочените от закона случаи. Посочено е, че когато състав на ВКС се произнася по реда на чл.248 ГПК по искане за изменение на негов акт в частта за разноските, определението е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо, а и чл.248, ал.3, изр.2 ГПК изрично свързва обжалваемостта му с обжалваемостта на основния акт, за който се отнася. След като определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване, то не подлежи на обжалване и свързаното с него определение по чл.248 ГПК. Законосъобразността на тези изводи на състава на ВКС са проверени от друг състав, който с определение № 179/03.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2658/2022 г. на II-ро г.о. е разгледал частната жалба на А. И. срещу преграждащото разпореждане на предходния състав на ВКС и е изложил подробни мотиви за неговата законосъобразност. С това процесуалната възможност за проверка на законосъобразността на разпореждането за връщане на частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е изчерпана. Именно по тази причина с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 139 от 23.09.2022 г. по ч. гр. № 2658/2022 г. на ВКС, II-ро г.о. е върната като недопустима частна жалба вх.№ 6591 от 04.08.2022 г. срещу определение № 179/03.08.2022 г. по същото дело. Това разпореждане е правилно по изложените в него съображения – че ГПК не предвижда процесуален ред, по който да се обжалва определение на ВКС, с което се потвърждава предходно преграждащо разпореждане на друг състав на ВКС. Ето защо обжалваното разпореждане № 139 от 23.09.2022 г. по ч. гр. № 2658/2022 г. на ВКС, II-ро г.о. следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,