Решение № 13787 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2012 г.

Решение № 13787 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодор Росенов Чакъров от гр. Плевен, против Решение № 529/25.10.212 г. по адм. дело № 476/2012 г. по описа на Административен съд В. Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 111102943/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 200/12.04.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е възприел твърдението на органа по приходите за размера на получените от съпругата му суми по договори, че в обжалваното решение не са обсъдени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, че не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, както и че не е обсъдил всички аргументи в жалбата. Моли да бъде отменено решението, както и обжалваният РА по съображения, изложени в касационната жалба или алтернативно делото да бъде върнато на административният съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в писмен отговор, в който изразява становище по направените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество съобрази следното: С обжалваното Решение № 529/25.10.2012 г. по адм. дело № 746/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата му срещу РА 111102943/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 200/12.04.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2009 г. са определени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 45629.93 лв. и лихви в размер на 33383.69 лв. При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане на Теодор Росенов Чакъров с преки данъци по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Като основание за наличието от фактическа страна на посочените обстоятелства, органите по приходите са приели, че при съпоставка на декларираните получени доходи и направените разходи за ревизираните периоди от жалбоподателят е налице превишение на извършените разходи над наличните парични средства, с които би могъл да разполага жалбоподателят. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел заключенията на органа по приходите, че няма доказателства, че към 2004 г. е била налична сумата от 10 000 долара, представляваща дарение от родителите на съпругата на ревизираното лице за сватбата им през 1992 г., както и че не са налице основания за намаляване на обичайния осреднен размер на разходите за живот на семейството му, че приходът от 35 000 лева, получени по предварителен договор за продажба на недвижим имот през 2006 г. не следва да се взимат предвид, както и приходите на съпругата на ревизираното лице от хазарт. От фактическа страна в хода на ревизията е установено следното: За ревизирания период 2004 г. е установено, че Теодор Чакъров е внесъл в личната си банкова сметка сума общо в размер на 127554 лв., от които в последствие е превел на Иван Комитов общо 126698 лв. Внесъл е в касата на ЕТ "Тото - Теодор Росенов" временна финансова помощ в размер на 9000 лв., а в ГДД е декларирана загуба от 9994 лева. За 2005 г. внесъл в личната си банкова сметка сума общо в размер на 136798 лв., от които в последствие е превел на Иван Комитов общо 3827 лв. и на Димитър Колев - общо 132754 лв., внесъл е временна финансова помощ на ЕТ - 15000 лв., а в ГГД е декларирало загуба в размер на 998 лв. За 2006 г. е придобил апартамент в Плевен в режим на СИО за 23277.30 лв., внесъл е в касата на "Чакъров" ЕООД 5000 лв., а в касата на ЕТ общо 15000 лв. временна финансова помощ, от които 10000 са му били възстановени, а в ГДД е декларирал положителен финансов резултат в размер на 3835 лв. През 2007 г. е получил заем от Ивайло Найденов в размер на 25000 лв. и е внесъл в касата на ЕТ общо 33500 лв. временна финансова помощ, изтеглил е от сметка на ЕТ 19500 лв. Декларирал е печалба от дейността си като ЕТ в размер на 4220 лв. През 2008 г. е внесъл в касата на ЕТ общо 26100 лв. временна финансова помощ, от които са му възстановени 10000 лв. и е декларирал печалба от дейността си като ЕТ в размер на 6031 лв. През 2008 г. е внесъл в касата на ЕТ общо 23700 лв. временна финансова помощ, възстановени му са 27500 лв. направил е лична застраховка в размер на 1092.14 лв. и е декларирал печалба от дейността си като ЕТ в размер на 4171.82 лв. За сумите изплатени през 2004 и 2005 г. от банковата сметка са представени договори за наем между съпругата на ревизираното лице като заемател и Иван Комитов и съответно Димитър Колев като заемодатели. Съгласно условията на договорите тя е получавала суми до 20 000 лева на няколко пъти, след като е връщала предходните. За предаването на сумите са представени разписки. Според обясненията на Елизабет Чакърова заемите са били използвани за хазарт и покупка на акции от инвестиционен фонд, а са били връщани чрез банковата сметка на съпруга й, тъй като тя не е разполагала със собствена. Ревизионните органи не са признали приходи от 35 00 лв. получени като капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.01.2006 г. Не са приели и доводите за намаляване на разходите за живот. В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-икономическа експертиза, със задача да изчисли обичайния размер на разходите за живот за периода на ревизията; да проследило движението по банковите сметки на жалбоподателя и връщаните суми на Иван Комитов и Димитър Колев и е определил дължимия данък във два варианта. При описаната фактическа обстановка, съдът е приел, че възраженията на ревизираното лице за по-ниски разходи за живот, наличие на 35000 лв. към 2004 г. и получена сума от 35 000 лв. по предварителния договор са неоснователни, както и твърденията, че парите са връщани от печалби на хазарт на съпругата му, поради което е приел, че РА не противоречи на материално-правни разпоредби и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място съдът не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, а е въприел установените в хода на ревизионното производство. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в жалбата и то повтаряйки мотивите на органа по приходите, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсва обсъждане на събраните доказателства. Не става ясно на кои доказателства се основава съдебният акт, кои доказателства се кредитират и защо, и кои не. Правилен е изводът на съда, че не са налице основания за намаляване на обичайния осреднен размер на разходите, поради твърденията, че семейството на ревизираното лице е живеело с родителите на съпругата му. Доходите, които е определило вещото лице не могат да бъдат кредитирани, тъй като няма доказателства, че шестимата са живеели в едно домакинство, че доходите от пенсиите на родителите са използвани за издръжка на семейството на Теодор Чакъров, както и че са получавани доходи от лично стопанство, а още по-малко, че и децата са имали доходи от него. Правилно съдът е приел за неоснователно и възражението, че като приход за 2006 г. следва да се вземе предвид сумата от 35000 лева, получена от Биляна Русланова Чакърова по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2006 г., тъй като липсват доказателства сумата да е действително платена, а от разпоредбите на договора, окончателен договор следва да се сключи най-късно до 31.12.2007 г., какъвто не е сключен и понастоящем. Относно началното салдо на семейството на ревизираното лице, изводите на съда, че липсват доказателства, че дарението за сватбата през 1992 г. в размер на 10000 долара е било налично към 1.01.2004 г. са правилни. Съдът обаче не е обсъдил факта, че по договора за наем от 19.12.2003 г. между Елизабет Чакърова и Иван Комитов (който е кредитиран както от ревизиращите органи, така и от съда) е представена разписка, според която на 25.12.2003 г. съпругата на Чакъров е получила в брой 20 000 лева, които не са отразени в началното й салдо към 1.01.2004 г., нито от ревизиращите, нито от вещото лице по назначената СИЕ . Съдът не е обсъдил и въпроса с размера на получените заеми от Елизабет Чакърова по договори от 19.12.2003 г. с Иван Комитов и от 10.01.2005 с Димитър Колев. Това е бил вторият въпрос по назначената СИЕ. Този въпрос има отношение към размера на дължимия данък. Получените в заем суми са отнесени като приход при изчисляване на общия паричен поток на домакинството и съответно върнатите суми като разход. Приходният орган и съдът са приели получените по двата договора суми (без тези по разписката от 25.12.2003), като са приели, че не е установено, че връщането на сумите е станало от печалбата от хазартни игри на съпругата на жалбоподателя, a е прието, че връщането на заемите е станало от негови собствени средства. Съдът е приел, че в хода на съдебното производство не са посочени никакви доказателства, които да установяват, че жалбоподателят или съпругата му са имали приходи от хазартна дейност, и че с тези именно приходи са връщани заемите. Съдът обаче не е съобразил, че също така, не са представени никакви доказателства, че получените по договорите суми са изхарчени за хазарт. Тези изводи са основават единствено на обяснението на съпругата на ревизираното лице, което е твърде общо. Освен това, твърдението на съпругата не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Не са представени никакви други доказателства, че това е било така. Нито в обясненията на ревизираното лице, нито в тези на заемодателите се споменава, че парите са изхарчени за хазарт. Следователно органът по приходите неправилно ги е приел за разход на домакинството за игра на хазарт. В заключението на вещото лице по изготвената СИЕ, тези средства също не са включени като разход на домакинството. В тази връзка, в нарушение на задължението си по чл. 202 от ГПК съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по някои от основните спорни въпроси, а именно каква сума е получила от заеми съпругата на ревизираното лице и каква е методологията на определяне на дължимия данък, които е следвало да обсъди в съвкупност с другите доказателства, събрани по делото. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи. Съдопроизводствените правила са гаранция за правилното установяване на фактите по делото и за правилното прилагане на материалния закон. Предвид обстоятелството, че не всички доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд се налага извода, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като при обсъждане на същите се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, необосновано е с изведените незаконосъобразни правни изводи въз основа на неизяснени фактически обстоятелства, както и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав за установяване на фактическите обстоятелства по делото в съответствие с дадените по-горе указания. Ето защо решението следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на Административен съд - Велико Търново за формиране на правни изводи по съществото на спора при всестранно обсъждане на всички доказателства. При изпълнение на задължителните указания съгласно мотивите на настоящото решение съдът следва да формира мотиви по законосъобразността на административния акт. При новото разглеждане следва да се постави допълнителна задача на вещото лице, която да определи размерът на дължимия от ревизираното лице данък, като се вземат единствено доказаните разходи за живот само на четиричленното домакинство на ревизираното лице, като се изследва въпросът за началното салдо на домакинството към 1.02.2004 г. и при липса на други доказателства за изразходване на получените суми в заем за хазарт на съпругата, същите да се изключат като разход от общия паричен поток на домакинството за 2004 и 2005 г. При изпълнение на задължителните указания съгласно мотивите на настоящото решение съдът следва да формира мотиви по законосъобразността на административния акт. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,