Решение № 8174 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. А. Х., чрез адвокат Савов, срещу решение № 19667 от 20.05.2026г., постановено по адм. дело № 5359/2026г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от него заповед или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) Свиленград, чрез юрисконсулт Самуилова взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Х. А. Х. – гражданин на Сирия, на заповед № № 4536 ПАМ-111/13.04.2026 г. на началник ГПУ Свиленград, с която, с цел организиране връщането на чужденец и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е наредено принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" – МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за връщане на чужденец и организиране връщането на чужденеца от Република България, но не повече от 6 месеца на Х. Е., без документи, по заявени от него данни. С обжалваното решение съдът е отхвърли оспорването. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, началника на ГПУ – Свиленград, оправомощен със заповед № 4070з-632/17.06.2024г. на директора на РДГП – Елхово, издадена на основание чл. 44, ал.1 от ЗЧРБ, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, заповедта е мотивирана с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването и, при правилно приложение на закона разпоредбите на чл. 44, ал. 6, ал. 8 от ЗЧРБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 46а, ал. 2 от ЗЧРБ законодателят е предвидил изключително съкратени срокове за разглеждане на производствата по оспорване на заповедите по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, като предвидените срокове са изцяло съобразени с интереса на оспорващия чужд гражданин по отношение на който е предприета обезпечителната мярка. В случая съдът е разгледал спора при съобразяване на регламентираните кратки срокове за приключване на спора. За насроченото съдебно заседание страната е била редовно призована, на посочения от нея съдебен адрес и не е нарушено правото на страната да участва при разглеждане на делото. Обжалваното решение съдържа и изискуемите се от закона мотиви. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподатели за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона и необоснованост. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. При установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и обсъждане на въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава жалбата му, е изведен правилният извод за законосъобразност на оспорената заповед. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е - връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, "опасност от укриване" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Правилно е прието от първоинстанционния съд при извършения подробен анализ на събраните по делото доказателства, че са налице законовите предпоставки за издаване на оспорената пред него заповед. Установено е по делото, че чужденецът се е опитал нелегално да премине през границата с Република Турция, а от цялостното му поведение се налага извод, че целта му не е да получи закрила, а да напусне страната, както е посочено и в предложението, въз основа на което е издадена оспорената заповед, при което може да се направи обосновано предположение, че е налице опасност от укриване по смисъла на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО. Соченото в касационната жалба обстоятелство, че при задържането му чужденецът не е оказал съпротива не обуславя друг извод. С оглед гореизложеното съдът намира обжалваното решение за правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение