Определение № 421 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 67/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Полимери“АД/н/, представлявано от „Финансово- клирингова къща Сконто съксес“ ООД [населено място] срещу определение №595/27.07.2023 г. по ч.т.д.№1164/23 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №460/21.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 340/23 г. на Варненски апелативен съд. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че предмет на производството е молба за възобновяване на срока по чл. 64 ГПК за отмяна на решенията на събрание на кредиторите, като, според жалбоподателя, това е самостоятелно производство, разглеждането на въпроса за допустимостта на искането по чл. 679 ТЗ е преждевременно и се явява ирелевантно за настоящото производство. Сочи се, че определение № 460/21.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 340/23 г. на Варненски апелативен съд попада в хипотезата на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото, доколкото представлява въззивно определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК. Според жалбоподателя с атакуваното от него определение на ВКС съставът на ВКС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато е ТР №5/12.07.2018 г. по тълк. д. №5/15г. на ОСГТК на ВКС, според което десет вида определения, подлежат на касационен контрол, включително и въззивното определение, постановено по жалба срещу отказ за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК. С оглед това частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение на ВКС и за връщане на делото на състава на ВКС за произнасяне по подадената частна касационна жалба. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Съставът на ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба от „Финансово- клирингова къща Сконто съксес“ ООД срещу определение № 460/21.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 340/23 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 757/25.05.2023 г. по т.д.№ 223/23 г. на Варненски окръжен съд.С последното е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока по чл. 679 ал.2 ТЗ за подаване на молба за отмяна на решенията, взети на събранието на кредиторите на „Полимери“ АД /н/, проведено на 15.10.2019г., поради просрочието й, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено. С обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение предходният състав е приел, че в случая се касае за производство по реда на чл. 679 ТЗ, в което взетите от Събранието на кредиторите решения подлежат единствено на хоризонтален контрол пред друг състав на съда по несъстоятелността, като постановеното от последния определение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, включително и на касационен такъв. Като е приложил нормата на чл.274 ал.4 ГПК, съставът на ВКС е достигнал до крайния извод, че, след като крайният акт на производството по чл. 679 ТЗ не подлежи на касационно обжалване, касационният контрол е недопустим и спрямо съдебните актове, с които това производство се прекратява, съответно се отказва възстановяване на срок по отношение на него. Обжалваното определение е правилно. Съставът на Върховен касационен съд,постановил обжалваното определение, е приложил закона,съобразно буквата му. Императивната норма на чл.274 ал.4 ГПК изключва от приложното поле на касационния контрол определенията,които са постановени в производства по въззивни дела, решенията по които не подлежат на такъв. Към тези хипотези спадат и решенията на съда по несъстоятелността,постановени в производства по отмяна на решения на събрания на кредиторите на дружества в производство по несъстоятелност /чл.679 ТЗ/. Даденото в ТР №5/2018г. по тълк.д.№5/15г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно определенията по чл.64 ал.2 ГПК е общо и не изключва приложението на чл.274 ал.4 ГПК, което означава, че, съгласно приетото в него, определенията по чл.64 ал.2 ГПК подлежат на касационен контрол дотолкова, доколкото на такъв подлежат и решенията, които съдът постановява в съответните производства, във връзка с които които се иска възстановяване на срок. По тези съображения и тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на постановилия обжалваното определение състав на ВКС, последното следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,