Определение № 4384 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Производството е образувано по подадена от Т. Ф. П., Д. П. С. и Ч. П. С. молба с вх.№263101/26.07.2022г. за отмяна на влязлото в сила решение от 24.10.2018г., постановено по гр.д.№1250/2015г. на Пернишкия районен съд, с което по отношение на Т. Ф. П. и по отношение на техния наследодател П. С. П. е признато за установено, че Б. С. П. е собственик по наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на С. П. И., починал на 28.11.2004г. и на Д. Г. И., починала на 27.02.2018г., и саморъчно завещание от 02.04.2017г., оставено от Д. Г. И., на 11/18 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., местност „С.“, представляващ поземлен имот с №..........по Картата на възстановената собственост, като по реда на чл. 108 ЗС Т. Ф. П. и П. С. П. са осъдени да предадат владението върху тази идеална част. С молбата за отмяна се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като Т. Ф. П. подава молбата за отмяна лично и в качеството си на наследник на П. С. П., а Д. П. С. и Ч. П. С. на основание чл. 304 ГПК подават молбата за отмяна в качеството си на наследници по закон на П. С. П. с твърдението, че се явяват трети неучаствали в производството лица, спрямо които съдебното решение има сила. Молителите твърдят, че след постановяването на решението, чиято отмяна се иска, са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са им били известни при неговото решаване – в производството по гр.д.№. 20211720103940 по описа на Пернишкия районен съд, образувано по подадена срещу тях искова молба от Б. С. П. за признаване право на собственост върху 11/18 ид.части от недвижим имот с пл.№......., кв. .......по плана на [населено място], претендирани като придобити по наследство от С. П. И. и неговата съпруга Д. Г. И. и на основание н.а.№......., том ......, дело №....../1989г., е изготвена СТЕ от вещо лице – геодезист, от заключението на което е установено, че не е налице идентичност между недвижим имот с пл.№.......и недвижимия имот, описан в н.а.№......., том ........, дело №........./1989г., прието в проведеното на 26.04.2022г. открито съдебно заседание. Според молителите заключението на приетата по гр.д.№202111720103940 СТЕ по своята същност представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че поземлен имот с №.........по плана на [населено място] не е идентичен с имота, описан в н.а.№....., том ......, дело №....../1989г., доколкото ищецът основава правото си на собственост и върху двата недвижими имота на един и същи документ за собственост. Обосновават това свое твърдение с обстоятелството, че в хода на производството по гр.д.№1250/2017г. на Пернишкия районен съд нито една от двете съдебни инстанции не е установила идентичност на поземлен имот с №.........с описания в н.а.№....., том ...., дело №..../1989г. като при формирането на този извод и двете съдебни инстанции неправилно са кредитирали приетите по делото основна и допълнителна СТЕ, като не са взели предвид, че за да се установи идентичността е необходимо да се съпоставят имотите, отразени в различните планове, изработвани по различно време за една и съща територия по отношение на площ, конфигурация на имота, граници и съседи, както и обстоятелството, че при съставянето на н.а.№......, том ......, дело №....../1989г. не е била представена скица, а са описани местоположението, площта на имота и имената на съседи, с които имотът граничи. Излагат съображения в подкрепа на тезата си за липсата на идентичност, като считат, че това обстоятелство е установено от приетата експертиза по гр.д.№20211720103940. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът Б. С. П. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Т. Ф. П., Д. П. С. и Ч. П. С. молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, които следва да бъдат посочени в молбата за отмяна. За да бъде допусната по разглеждане, молбата за отмяна следва да бъде подадена от легитимирано за това лице по смисъла на чл. 303 и чл. 304 ГПК в предвидените в чл. 305 ГПК срокове и да съдържа доводи за наличие на изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК основания. В настоящия случай на първо място следва да се отбележи, че наследниците на страна в производството нямат качеството трети лица по смисъла на чл. 304 ГПК. Те имат правно положение, идентично с това на наследодателя, който е участвал в производството по делото. На второ място следва да бъде взето предвид, че съдебно-техническа експертиза, изслушана в производство по друго дело, имащо за предмет имот, който не е идентичен с имота, предмет на производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 4 на ППВС №2/29.IX.1977г. по гр.д.№1/1977г., по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Твърденията си молителите извеждат от довода, че изслушаните в производството по гр.д.№1452/2017г. от Пернишкия районен съд експертизи неправилно са били кредитирани, т.е. навеждат съображения по правилността на решението, чиято отмяна се иска, основани на оплаквания за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при извършената преценка на доказателствата. Такива доводи и оплаквания обаче не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на молбата за отмяна до разглеждане. Както ОСГТК на ВКС прие в ТР №7/2014 от 31.07.2017г., т. 10, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. По изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че така подадената молба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като соченото от молителите доказателство (изслушана по друго дело СТЕ) не съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а наведените във връзка с него доводи по същността си представляват касационни оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Липсата на идентичност, основана на заключение на СТЕ, изслушано в производството по друго дело с различен предмет, не съставлява и ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение