Определение № 847 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1756/01.10.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2656/2013, с което е потвърдено решение № 2857/01.07.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 2484/2013, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Б. Д. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата М. К. М., представляван от адв. Т. Ф. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че посочването на общи констатации и оценки за работника, без да се сочат факти, на които те се основават, както и обосноваването на липса на качества с дисциплинарни нарушения правят заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ немотивирана. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при по безсрочен трудов договор като „машинист офсетов печат”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 34/14.12.2012 на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 поради системно проявяване на небрежност при експлоатация на поверената му техника, водещо до аварии и причиняване на големи материални щети на фирмата. Уволнението е незаконно, тъй като в мотивите на заповедта не е посочено какви точно качества на работника му липсват и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на качества. Липсата на мотивираност не може да се преодолее нито от посочването на мотиви във връченото предизвестие (в случа и то не е надлежно мотивирано), нито може да бъдат изложени допълнително в съдебното производство. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение