Определение № 3494 от 23.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2734/2024 г.

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК. Образувано е по частни жалби на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение № 3040/21.11.2024 г. по ч. т. д. 2440/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което са оставени без разглеждане подадените от тях жалби срещу определение № 1629 от 25.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 629/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е нищожен, защото с него се оставя без разглеждане жалба срещу несъществуващ съдебен акт, за който се твърди, че е постановен на електронен носител. Сочат, че предвид липсата на произнасяне от ВОС, ВКС е следвало да задължи последния съд да се произнесе с валиден съдебен акт. Излагат, че обжалваният съдебен акт е недопустим, защото в началната и крайната му част е посочено, че е постановен по две жалби, а в съдържанието са излагани мотиви по една жалба. Оспорват обжалвания съдебен акт като неправилен с доводи, че ВКС е следвало да се произнесе по жалбата срещу акта на ОС – Варна, като съобрази, че реално липсва произнасяне с акт на хартиен носител от ОС – Варна, както и че е налице разрешаване на въпрос по друго производство – в процедура по чл. 95 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалвания съдебен акт състав на ВКС, ТК, II TO, е приел сезиралите го жалби на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение № 1629 от 25.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 629/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна за недопустими и е оставил на последното основание жалбите без разглеждане. Посочил е, че съгласно императивните разпоредби на чл. 95, ал. 5 и ал. 6 ГПК определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба и определението на съда по частната жалба е окончателно. Изтъкнал е, че с оглед изричното разпореждане на закона производството по искането за предоставяне на правна помощ е двуинстанционно и касационният контрол на постановения от въззивния съд акт е недопустим, респективно подадените срещу въззивното определение частни жалби са недопустими. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за нищожност на обжалвания съдебен акт. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебния акт, но те са изяснени от правната теория и от съдебната практика, напр. т. 8 на ППВС № 1/1985 г., мотивите към Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тьлк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на различни съдебни състави на ВКС. Съгласно константната практика, обективирана в множество решения на ВКС /решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 318/29.11.2013 г. по гр. д. № 2009/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д. № 723/2021 г. на ВКС, ГК, I ГО и други/, нищожно по смисъла на чл. 270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване. Обжалваният съдебен акт не е постановен от незаконен съдебен състав, не е постановен извън пределите на правораздавателната власт, подписан е от членовете на съдебния състав и волята на съда е ясна и разбираема, поради което отговаря на изискванията за валидност. Неоснователен е и доводът на жалбоподателите за недопустимост съдебния акт. Съобразно константната практика на ВКС едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявена или недопустима жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако жалбата е оттеглена. В настоящия случай състав на ВКС се е произнесъл при съответно сезиране с отправени до съда жалби и съобразно заявеното с жалбите искане, поради което обжалваният съдебен акт е допустим. Обжалваното определение е правилно. Постановено е при точно приложение на процесуалния закон. Ясните законови разпоредби на чл. 95, ал. 5 и ал. 6 ГПК предвиждат обжалваемост на определението, с което съдът отказва да предостави на страна по делото правна помощ, но изрично уреждат, че определението на горната инстанция по жалбата не подлежи на обжалване, или изключват касационен контрол на този съдебен акт. При стриктно приложение на закона правилно с обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане подадените частни касационни жалби срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без уважение искането на жалбоподателите за предоставяне на правна помощ. По горните мотиви на съда обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение