Определение № 5529 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4195/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Х. и А. И. Х., чрез пълномощник адв. В. К., срещу определение № 1415 от 29.05.2024г. по гр.д. № 3357/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 346 от 12.03.2024г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Искането е да се отмени същото и да се измени въззивното решение в частта на разноските, а именно: да се отменят присъдените в полза на Ю. К. К. разноски изцяло и да се намалят присъдените на Я. К. Ш. разноски съразмерно с уважената част на въззивната жалба, както и поради прекомерност. Ответниците по частната жалба Я. К. Ш. и Ю. К. К., чрез пълномощник адв. Т. М., я оспорват. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Пловдивския окръжен съд е сезиран с жалба от К. И. Х. и А. И. Х. срещу първоинстанционно решение на Пловдивски районен съд, с което е извършена съдебна делба чрез възлагане делбения имот на един от съделителите по чл. 349, ал.2 ГПК и определяне на суми за уравнение на дяловете на останалите. С решението са уважени и три претенции по сметки: две от тях квалифицирани по чл. 12, ал.2 ЗН, едната предявена от Ю. К., а другата предявена от Ю. К. и Я. Ш. и трета претенция по чл. 30, ал.3 ЗС, предявена от същите две съделителки срещу останалите. Жалбата на К. И. Х. и А. И. Х. е насочена срещу способа за извършване на делбата с твърдения, че не са налице предпоставки за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК; срещу определената пазарна стойност на дяловете и срещу уважените спрямо тях претенции по сметки, които са с размери съответно 616,88лв., 122,50 лв. и 147,28лв. дължими от всеки от тях. С решението си от 12.03.2024г. по гр.д. № 3357/2022г. Пловдивски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение по извършване на делбата в частта относно сумите за уравнение на дяловете, които съделителката Я. К. Ш. дължи на останалите съделители: Ю. К. К., Ж. К. Л., К. И. Х. и А. И. Х., като е завишил тези суми; потвърдил е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част – относно способа за извършване на делбата и уважените срещу жалбоподателите К. Х. и А. Х. претенции по сметки. С решението съдът е осъдил К. И. Х. и А. И. Х. да заплатят общо на Я. К. Ш. и Ю. К. К. сумата 3 734лв. разноски пред въззивната инстанция, която сума представлява пълния размер на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. С молба от 25.03.2024г. К. и А. Х. са поискали на основание чл.248, ал.1 ГПК да бъде допълнено въззивното решение в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по разноските, на които те имат право, претендирани в размер на 2890,74лв. Поискали са също така да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде отменено в частта, в която са осъдени да плащат разноски на Ю. К. К. и да бъдат намалени разноските в полза на Я. К. Ш. съразмерно с уважената част на въззивната жалба, както и поради прекомерност. С обжалваното определение № 1415 от 29.05.2024г. Пловдивски окръжен съд е постановил следното: 1/ допълнил е решението в частта за разноските, като е осъдил Я. К. Ш. и Ю. К. К. да заплатят общо на К. И. Х. и А. И. Х. 1500 лв. разноски направени пред въззивната инстанция. В мотивите си е приел, че молителите имат право на разноски, съответни на уважената част на претенциите им по сметки и е определил 1500лв. съобразно с частично уважената жалба; 2/ оставил е без уважение молбата им за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на Ю. К. К. и Я. К. Ш. разноски 3734лв. В мотивите е приел, че в договора за правна защита фигурира единствено Я. К. Ш., както и че не е представен на списък за разноските, което не е основание да се откаже присъждането им. Счел е за достатъчно, че е представен документ за направените разноски, какъвто е договора за защита и съдействие, в който е отразен размера на възнаграждението, което е изплатено. Посочил е, че при постановяване на решението е отчетена фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените заседания и процесуалната активност на процесуалния представител на въззиваемите, поради което е прието, че разноските не са прекомерни. По същите съображения е счел, че решението в частта за разноските, не следва да бъде ревизирано. Предмет на обжалване е определението във втората му част. То касае разноските, които настоящите жалбоподатели - въззивници в производството пред Пловдивски окръжен съд, дължат на ответниците по жалбата. Предвид изхода на въззивното производство К. Х. и А. Х. имат право на разноски за уважената част на жалбата им (в частта относно сумите за уравнение на дяловете при извършване на делбата). Такива разноски, дължими от ответниците по жалбата Ю. К. К. и Я. К. Ш., са им присъдени с необжалваната част на определението от 29.05.2024г. Спорни в настоящето производство са разноските, които въззивниците дължат на ответниците по жалбата Ю. К. К. и Я. К. Ш.. Ответниците имат право на разноски за неуважената част на жалбата и това е относно способа за извършване на делбата и относно претенциите по сметки. Доказано е, че са направени разноски 3734лв. за адвокатско възнаграждение, заплатени от Я. Ш. в полза на адв. М., която е представлявала в производството и ответницата Ю. К.. В съдебното заседание на 12.02.2024г. адв. М. изрично е заявила, че заплатеното адвокатско възнаграждение е общо за двамата й клиенти. Това възнаграждение въззивният съд е поставил изцяло в тежест на жалбоподателите. Тъй като е видно от гореизложеното, че въззивната жалба е уважена частично, то се явява незаконосъобразно извършеното от въззивния съд присъждане на пълния размер на разноските, направени от ответниците по жалбата. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че на ответницата Ю. К. изобщо не се следват разноски. Тя е ищец по трите претенции по сметки и ответник по жалбата на Х. срещу тази част на решението. И след като жалбата в тази част не е уважена, то разноски й се полагат. Вярно е, че адвокатското възнаграждение е заплатено само от Я. Ш., но е видно, че адв. М. е пълномощник и на двете ответници и самата тя е уточнила, че полученото възнаграждение е и за двете й доверителки и се претендират разноски общо от тях двете. Следва да бъде споделено виждането на въззивния съд, че адвокатското възнаграждение 3734лв., т.е. по 1867 лв. за всяка от ответниците, не е прекомерно. То съответства на фактическата и правна сложност на спора - извършване на делба, с няколко претенции по сметки, с приемане и обсъждане на експертиза. По отношение размера на възнаграждението, на което имат право ответниците съобразно неуважената част на жалбата, настоящият състав приема, че това е ѕ от заплатеното. Липсва разграничение каква част от възнаграждението касае защитата срещу извършването на делбата и каква част претенциите по сметки (те, макар и с невисок размер, са три на брой). Поради това следва да се приеме, че половината от възнаграждението е за претенциите по сметки, а другата половина - за извършването на делбата. В частта по извършването на делбата жалбата на Х. е отчасти уважена - само за цената на имота и сумите за уравнение, но не и за способа за извършването на делбата, така че от тази половина ответниците имат право на половината. По този начин се получава дължими от жалбоподателите на ответниците разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 2800,50лв. (3/4 от 3734лв). До този размер следва да бъдат намалени присъдените от въззивния съд 3734лв. разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.