Определение № 8813 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6296/2024 г.

Производството е по повод частна жалба и допълнение към нея от Ц. П. П., като майка и законна представителка на малолетната В. Н. П. против определение № 1709/11.07.2023 г., постановено от Пловдивски административен съд по адм. дело № 1741/2023 г. С обжалваното определение решаващият съд е оставел без разглеждане подадена жалба против заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете № 2372з-179/12.06.2023 г. (посочена в жалбата с № 2372р-179/2023) издадена от Началника на „КП“ при ОД на МВР Пловдив. Твърди се, че като не разгледал жалбата срещу административния акт, съдът е нарушил правото на личен и семеен живот на оспорващата, като е лишена от справедлив съдебен процес. Оспорваната заповед за полицейска закрила на дете била неоснователна и ненужна, тъй като нямало опасност за живота и здравето на малолетното дете. Полицейските служители н проявили дължимото етично поведение и не осигурили право на защита на нея и родителите й при изпълнение на заповедта за незабавна полицейска закрила на дете, а последното било подложено на прекомерен стрес. Оспорват се процедурни действия на полицейските служители, защото производството по привременни мерки за родителски права било висящо пред РС Пловдив, а съдът бил този, който определя кой да упражнява родителските права. Твърди се, че са засегнати права и законни интереси майката и детето, поради което правния интерес бил налице, а отмяната на незаконосъобразната заповед, е основание да се търси отговорност от МВР за търпени вреди. Ответник по частната касационна жалба – началник отдел „КП“ при ОДМВР Пловдив в приложен отговор оспорва основателността й, с твърдения, че от страна на полицейски служители не се допуснати нарушения. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, като майка и законен представител на малолетното дете при наличие на правен интерес от оспорване на съдебен акт, засягащ родителя и детето и в срока, който е указан от съда в обжалвания акт. С обжалваното определение на Административен съд гр. Пловдив е оставена без разглеждане жалба на Ц. П. П. против заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете № 2372з-179/12.06.2023 г. (посочена в жалбата с № 2372р-179/2023) издадена от Началника на „КП“ при ОД на МВР Пловдив. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, а това е така и спор няма, че оспорваната заповед, към датата на подаване на жалба срещу нея е била изпълнена и жалбата е лишена от предмет. Вярно е, че административното производство е започнало по искане на другия родител – баща на малолетното дете, във връзка с подадено заявление за ОДИ на детето, тъй като не е имал информация къде се намира дъщеря му. Назад във времето, без негово знание и съгласие, детето е било изведено е установено във Великобритания и върнато в България. Детето е установено на 12.06.2023 г. има непосредствена опасност за живота или здравето му при баба си и дядо си по майчина линия. Правното основание за образуваното по искане на бащата административно производство в ОДМВР Пловдив е по чл. 38, т. 1 от ЗЗДет, поради съществуваща непосредствена опасност за живота или здравето на детето и то било обявено за ОДИ от 06.06.2023 г. Заповедта е изпълнена на 12.06.2023 г. в 11 часа. В 17,40 ч. на 12.06.2023 г. детето е предадено на бащата. Считано от този времеви момент, поради изпълнение на заповедта е отпаднало и правното основание, на което е била издадена. Пловдивския административен съд е описал хронологията на фактите, като е приел, че отпадналото правно основание, поради изпълнен административен акт за предоставяне на полицейска закрила на дете е процесуална пречка да се разгледа жалбата, която е подадена след прекратяване на административното производство. Определението на съда е правилно. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, които да засягат частната жалбоподателка несъразмерно. Съществували са основания за издаване на сочената заповед, в какъвто смисъл са събраните в административното производство доказателства. Правилен е извода на съда, съобразен със съществуваща съдебна практика, че полицейската закрила на дете е със строго определен времеви период, като в случая, в седмия час от издаването на заповедта, детето е предадено на родител, каквито са изискванията на чл. 15а, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето. Като е взел предвид, че с предаване на детето на родител, необходимостта от оспорваната заповед е отпаднала, административният съд е извършил дължимата проверка по изпълнение на процедурните правила. Считано от 17,40 часа на 12.06.2023 г. оспорената на 24.06.2023 г. заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете е без предмет, поради изпълнението й и съгласно чл. 9, т. 2 от Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето по изричен начин е предвидено прекратяване на полицейската закрила при изтичане на срока, което е отрицателна процесуална предпоставка за оспорването й. Като е приел безспорно установеното изпълнение на заповедта, предхождащо подаването на жалба срещу оспорвания съдебен акт, изводът на съда за оставяне на жалбата без разглеждане е правилен и определението му следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, шесто отделение