Определение № 9221 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. срещу определение № 4435/14.05.2025 г. по адм. д. № 927/25 г. по описа на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-главният архитект на община Пловдив чрез своя пълномощник намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу констативен протокол от 20.02.2025 г., издаден от длъжностни лица при община Пловдив за извършване проверка на строеж, собственост на жалбоподателя. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесният протокол не представлява индивидуален административен акт, както и че същият не е краен акт, приключващ процедура по незаконно строителство. Така постановеното определение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон при следните съображения: В разпоредбата на чл. 214 ЗУТ изрично са посочени кои са индивидуалните административни актове по този закон и съставен констативен протокол за незаконно строителство не е сред тях. Настоящата инстанция споделя и извода на съда, че констативният протокол не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Този констативен протокол не засяга ничия правна сфера, той само констатира вида на определен строеж. Поради това липсва един от основните белези на индивидуалния административен акт, а именно засягане на лични права и интереси. След като атакуваният акт няма смисъла и обема на административен такъв, той не може да бъде предмет на контрол. Липсата на разпоредителна част / предизвикване на правни последици/ елиминира наличието на правен интерес като абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси, което в случая не е налице. Законосъобразен е и изводът на съда, че при производство по премахване на незаконен строеж съставянето на констативен протокол от оторизирани от съответната община лица е само междинен акт, а не краен, с който се слага край на такова производство. След като констативният протокол не е завършен административен акт, то той не подлежи на самостоятелен контрол, тъй като е част от производството по премахване на незаконен строеж, което завършва със заповед за премахване. Предвид изложеното, като е приел недопустимост на предявената жалба срещу посочения констативен протокол и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил материално и процесуално законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,