Определение № 2848 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. М. А. срещу Решение по Протокол № 33, т.10.4 от 06.10.2020г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за повишаване в длъжност „съдия във Върховния административен съд“ на девет съдии в частта, с която е повишена в длъжност Л. П. - заместник-председател на Административен съд София - град. След като извърши проверка за допустимост на жалбата, съдът я намира недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването. Законодателят определя правният интерес от оспорване на всеки административен акт като положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. За да е налице правен интерес за оспорващия, актът следва да засяга пряко и непосредствено негови субективни материални права и законни интереси. Това определя неговата процесуална легитимация, която следва да е налице както към момента на предявяване на жалбата, така и в хода на производството по съдебното оспорване. Безспорно горепосоченият акт на СК на ВСС за повишаване в длъжност на съдиите и в частност относно повишаването в длъжност „съдия във ВАС“ на съдия Л. П. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Жалбоподателят А. обаче не е активно легитимиран да оспорва този акт, тъй като той не засяга пряко и непосредствено неговата правна сфера - не нарушава или застрашава негови субективни права и законни интереси, нито му вменява /създава/ задължения. Активно легитимирани да обжалват процесното решение на СК на ВСС са участвалите в конкурса за повишаване в длъжност „съдия във Върховния административен съд“ магистрати, които не са били повишени в длъжност с атакуваното решение, в която категория лица жалбоподателят не попада. Последният не твърди и не представя доказателства да е лице, участвало в проведената конкурсна процедура за повишаване в длъжност на магистрати или да има това качество. По тези съображения съдът приема, че за А. не е налице правен интерес от оспорването. Наведените в жалбата, наименована „искова молба“, доводи за нищожност на административния акт не обосновават правен интерес за същия, като страна по административно дело по описа на АССГ, разглеждано от съдия П. до повишаването й в длъжност във ВАС, да оспорва акта на СК на ВСС за нейното повишаване. При липсата на изискуемата абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на правото на оспорване /правен интерес/, жалбата на А. е недопустима и на основание чл. 159, т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение