Определение № 3176 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 732/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.3148/5.12.24 по г.д.№.2227/21 на АС София искането на „Макса Лимитид“ за изменение на постановеното по делото решение №.1407/4.12.23 в частта за разноските е оставено без уважение. Постъпила е частна жалба от адв.К. С. Г. като пълномощник на “Макса Лимитид“ /със седалище и адрес на управление П. Ч., П.К..., Р. Т., Т., Б. В. о./, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че горепосочените суми не се дължат изобщо или, ако такива се дължат, те следва да са по-малки и съобразени с изхода на спора. Ответната страна КОНПИ оспорва молбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е прието, че исковите претенции срещу всички ответници като краен резултат се явяват уважени; при това положение те следва да заплатят разноските по делото на основание чл.78 ал.1 ГПК; същите включват както юрисконсултско възнаграждение, така и държавна такса, от заплащането на която комисията е освободена при образуване на делото /определяема в зависимост от цената на иска/; когато ответниците са неколцина, те дължат заплащане на разноските разделно и, при липса на основание за противното, по равно; в случая разноските са правилно изчислени и разпределени и поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските е намерена за неоснователна. В случая, обаче, при подаване на своята въззивна жалба /която е била оставена без движение с разпореждане от 17.06.21 по г.д.№.528/12 на ОС Кюстендил с указания за внасяне в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на 3314лв. държавна такса-стр.178 по г.д.№.2227/21 на САС, І том/ „Макса Лимитид“ е платило дължимата държавна такса за въззивното производство /с молба вх.№.26480/9.07.21 е представена вносна бележка за платена държавна такса 3314лв.-стр.181-с.183 по същото дело, І том/, било е представлявано от упълномощен от него адвокат /адв.К. Г./, а не от особен представител - и съответно ищецът не е правил разноски за възнаграждение за такъв. При това положение дружеството не дължи държавна такса /такава би била дължима ако при подаване на жалбата не е платило съответната държавна такса - напр. защото е било представлявано от особен представител (каквато не е разглежданата хипотеза) по своята жалба или ако по жалба на КОНПИ срещу отхвърляне на предявен срещу дружеството иск въззивната инстанция го е уважила (каквато отново не е разглежданата хипотеза)/. При това положение отказът да бъде изменено решението в частта за разноските по отношение на присъдената сума за държавна такса е незаконосъобразен и следва да се отмени. Същевременно въззивният съд е потвърдил решението в частта, с която предявените срещу „Макса Лимитид“ два установителни иска по чл.7 ЗОПДИППД/отм./ са уважени. При тези обстоятелства е налице основание за понасяне от този ответник на съответна част от направените от ищеца разноски. Същите се изчерпват с 2592лв. за превод на съдебна поръчка, документите по която са от значение за изхода на спора, в това число и по предявените срещу "Макса Лимитид" искове, и 499лв. определено от съда юрисконсултско възнаграждение като дължимо на ищеца за цялото производство. При тези обстоятелства припадащата се на „Макса Лимитид“ 1/7ид.ч. от сбора им възлиза на 441,57лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,