Определение № 472 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3736/2019 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. А. М. против разпореждане № 26601/20.08.2019 г., постановено от съдията докладчик по ч.гр.д. № 2552/19 г. по описа на Софийски градски съд. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, изключен изобщо от приложното поле на чл. 274 ГПК. Първостепенният Софийски районен съд е върнал искова молба, подадена от А. М., по гр.д. № 66238/2018 г. Съдебният акт е потвърден от въззивния Софийски градски съд с определение № 12497/22.05.2019 г. по г.гр.д. № 2552/2019 г. Срещу определението на второстепенния съд е подадена частна касационна жалба вх. № 98624/01.08.2019 г. (пришита към досието, образувано по ч.гр.д. № 3736/2019 г. на ВКС, поради грешното й изпращане от администриращия СГС). Съдията – докладчик е оставил без движение тази частна жалба с разпореждане № 26601/20.08.2019 г. (л. 7 от делото на ВКС). Това разпореждане е обжалвано от ищеца с частна жалба вх. № 108496/02.09.2019 г. Вместо да я върне като недопустима, администриращият съд е изпратил същата по компетентност на ВКС, ведно с частната касационна жалба, която е във висяща процедура по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК. Разпореждане № 26601/20.08.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2552/19 г. на СГС не подлежи изобщо на обжалване. Законодателят е посочил в чл. 274 ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита и съдействие); 2. изрично посочените случаи в закона. Актовете на съда, с които се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т.н.), по допускане и събиране на доказателства, не попадат в посочените по-горе категории. Ако съдът е приел за нередовна жалба, с която е сезиран, и е оставил същата без движение, тази негова преценка не подлежи на самостоятелна проверка по реда на чл. 274 ГПК; ако с оглед на това върне жалбата, този му акт подлежи на обжалване; тогава оплакването за неправилно оставяне на жалбата без движение ще бъде разгледано и преценено от по-горната инстанция при проверката на крайния обжалваем съдебен акт. Ето защо, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея частно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът