Определение № 5 от 07.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3151/2018 г.

Производството е образувано по предявени от Ф. К. Г. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ„ЕАД обективно съединени искове, с правни основания чл.47 ал.1 т.2 пр.първо и т.4 от ЗМТА - за отмяна на постановеното от арбитър Б. Г., при АС със седалище гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ„№ 86, вх. А,ап.2, арбитражно решение № 163/05.06.2014 г. по арб. дело № 163/2014 г., с което, по предявени от „Профи Кредит България „ЕООД искове против ищцата и против И. И. С., при условията на солидарна отговорност, всяка от ответниците е осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 205,17 лева – главница, дължима ведно със законна лихва от постановяване на арбитражното решение до изплащането й, на основание сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] / 05.10.2011 година. Ищцата твърди липса на арбитражно споразумение, както и неуведомяването си за арбитражното производство и неучастие в същото. Оспорва да е получила и арбитражното решение и твърди,че за същото е узнала на 07.12.2018 год., на която дата се явила в клон на „Юробанк България”АД, в която банка има открита банкова сметка, научавайки че същата е запорирана, в обезпечаване събиране на присъденото с арбитражното решение вземане.Спрямо тази дата исковата молба е депозирана в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. Искът е предявен срещу частен правоприемник на „Профи Кредит България „ ЕООД, придобил вземането въз основа на договор за цесия, сключен със същото дружество, последващ спрямо постановяване на атакуваното арбитражно решение. Преферентно, спрямо исковете по чл.47 ал.1 ЗМТА, се оспорва действителността на арбитражното решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. При проверка на допустимостта на иска, настоящият състав констатира, че на стр.15 по номерацията на делото се съдържа обратна разписка, удостоверяваща връчено на ищцата – Ф. Г., при положен саморъчен подпис и в качеството й на адресат на пратката - арбитражно решение по арб.дело№ 163/14.05.2014 г. - на датата 19.06.2014 г.. Спрямо тази дата не се явява спазен предвидения в чл.48 ал.1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок за предявяването на иска по чл.47 ЗМТА. В исковата молба не се съдържа оспорване на подписа на ищцата, нито изобщо са наведени твърдения относно неистинност на документа „обратна разписка„. С оглед така установеното, исковата молба следва да се върне, а производството - да бъде прекратено, поради наличие на процесуална пречка за разглеждането на иска. Налице е и друго основание за недопустимост на производството. Искът е предявен срещу ненадлежна страна - частен правоприемник на участвалата в арбитражното производство страна, придобила вземането въз основа на последваща арбитражното решение цесия. Легитимирани да участват в производството по чл.47 ЗМТА са участвалите в арбитражното производство правни субекти.Последващото правоприемство в материалните права не обуславя процесуална легитимация на правоприемника, в производството по иска по чл.47 ЗМТА.Решението по арбитражното дело би му било противопоставимо, само като съществуващо и валидно постановено спрямо праводателя им, което именно е предмета на настоящото производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение