Решение № 317 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2013 г.

Решение № 317 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение от 15.10.2012 г. по гр. дело № 7745/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.03.2012 г. по гр. д. 35713/2011 г. на Софийски районен съд, постановено по трудов спор за незаконосъобразност на уволнение при съкращение на щата и извършен подбор, който в случая е бил задължителен. Искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ са уважени, тъй като в исковата молба ищецът е оспорвал правилността на подбора от гледна точка на това "кой работи по-добре", а представените от работодателя частни писмени документи не са доказвали обективност на преценката по този критерии. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановени при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като без да е имало изрично оспорване на писмените доказателства по подбора, е игнорирана доказателствената им сила. В доклада не е била съответно указана доказателствената тежест за конкретните обстоятелства, недоказването на които е имало решаващо значение. Въззивният съд не е отстранил извършеното нарушение по чл. 146 ГПК и процесуално незаконосъобразно не е допуснал исканите с въззивната жалба гласни доказателства. Ответникът в касационното производство А. Й. Й. заявява в отговор, че касационната жалба е неоснователна. Законосъобразно извършен подбор не е доказан, няма и яснота как е бил направен. Съобразено е доказателственото значение на частни писмени документи, както и липсата на необходимост те за се оспорват по процесуален ред, както неправилно счита касаторът. Съобразени са правилата на чл. 131, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като свидетели са поискани за обстоятелства, които не са допустим предмет на доказване, или не са въведени като критерии при преценката по подбора . Ответникът не е поискал в жалбата си от въззивния съд нов доклад, поради което не може да повдига въпрос за липсата или пълнотата му Решението е в съответствие с вече установената тълкувателна практика. С определение № 828 от 1.07.2013 г., състав на III г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба по въпроса следи ли въззивният съд за нарушения по чл. 146 ГПК, за пропуск или неточност в доклада по отношение на част от спорния предмет и доказателствената тежест в тази връзка, на който пропуск страната се е позовала изрично в жалбата си като причина да не се ангажират съответните доказателства и заедно с това е поискала допускането им, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Въпросът е поставен като решаващ, тъй като Софийски градски съд е отказал да допусне искани пред него гласни доказателства за установяване на спорни обстоятелства от решаващо значение за законосъобразността на извършен от работодателя подбор по съображение, че при общо твърдение на ищеца в исковата молба "нарушени са изискванията на 329, ал. 1 КТ", указанията по доклада работодателят да докаже " спазването на изискванията, свързани с извършването на подбор" са съответни на процесуалните задължения на съда тъй като включвали както доказване, че подбор е извършен така и доказването на обективната преценка по критерия "кой работи по- добре". Въззивният съд се е позовал на откъси от доклада по делото, но цялостното му съдържание ответникът по иска и сега касатор, е възприел като изключващо необходимост да установява съответствие на приетите при подбора показатели по критерия кой работи по добре с действителните качества на участниците в него, съответно да доказва конкретни обстоятелства в тази връзка. Върховен касационен съд III г. о., на основание чл. 291, т. 1 ГПК, намира следното: За да е съответен на процесуалните изисквания, докладът на съда по трудовия спор следва да посочва на страните тези нуждаещи се от доказване обстоятелства, които ще бъдат предмет на съдебна проверка в конкретния случай и в отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи, че законосъобразното становище на въззивния съд за това дали докладът по делото съгласно чл. 146 ГПК е точен, пълен и ясен по този признак, е определящо за прилагане на изключението от правилото на чл. 266, ал. 1 ГПК при искане за попълване на делото с доказателства, които страна не е ангажирала в срок пред първа инстанция по причина, че докладът на съда не е отговарял на горното изискване. Дължимото свое становище по този процесуален въпрос въззивният съд следва да основе на съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК в неговата цялост и съответствието му с фактическите твърдения на страните, положителни или отрицателни. Когато съкратеният работник или служител оспорва с отрицателно твърдение единствено факта, че е извършван подбор, указанието в доклада към ответния работодател е свежда до указване на доказателствената тежест за този факт, ако подборът бил задължителен. Закрилата на труда намира проявление включително в съдебния контрол за законност на подбора, при неговото осъществяване от работодателя за работника или служителя се поражда правото да го оспори. Ако наред с отрицателното твърдение за неизпълнение на задължението за подбор (често работникът или служителят не е информиран дали той е извършван) ищецът твърди положително, че е работил по-добре от други служители, че е изпълнявал работата си на най-високо ниво или че според критериите за подбор е следвало да бъде предпочетен пред други, останали на работа служители и пр., правото на оспорване на подбора е упражнено и той ще бъде предмет на съдебна проверка. Тогава указанието в доклада към ответния работодател трябва да бъде съответно на обстоятелствата, които са в негова доказателствена тежест, същите вече разяснени в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК. Неточно зададен посредством доклада на съда предмет на съдебната проверка за законосъобразност в нейния обем, лишава ответния работодател от равнопоставената възможност да докаже в процеса обективното съответствие на оценката, която е възприел при осъществяването на подбора. Ако уволнението поради съкращение в щата бъде отменено от първоинстанционния съд на това основание, въззивният съд следва да допусне доказателства съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, а не да ги отказва. В обжалваното решение въззивният съд не е съобразил гореизложеното . В практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК и както вече бе обобщено посочено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 по т. д № 1/2013 г. ОСГТК, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и извършването на непълен или неточен доклад от първоинстанционния съд, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, но следва да прецени тези оплаквания във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК при допускането на доказателства за първи път във въззивното производство. Касационната жалба е по същество основателна в оплакването, че обжалваното решението е постановено при съществено процесуално нарушение - не са били допуснати допустими и относими доказателства, като неправилно в случая е приложено ограничителното правило на чл. 266, ал. 1 ГПК. Правилно Софийски градски съд е въприел зададения от ищцовото оспорване предмет на съдебна проверка по настоящето дело, но неправилно е игнорирал съдържанието на доклада в частта по указаните за установяване обстоятелства, същият не е бил съответен на нейния предмет. Посоченото от ищеца в исковата молба, че заповедта е издадена в "нарушение на изискванията на чл. 329 КТ", което заедно с изложените конкретни твърдения за квалификация, високи и одобрявани резултати от неговата работата като търговски мениджър, действително означава, че се оспорва и начина на извършване на подбора, а не само фактът, извършван ли е той формално. От своя страна в отговора на исковата молба работодателят е изтъкнал факта, че преди да пристъпи към уволнение на ищеца е извършил подбор между двамата служители, заемащи длъжността "регионален търговски мениджър" по критериите по-висока квалификация и по- добра работа, като е представил частни писмени документи, съставени от определена за целта комисия и обективиращи преценката на нейните членове по двата критерия. Не е поискал изслушване на свидетели, тъй като докладът не е посочил тази преценка като предмет на съдебна проверка. В доклада по чл. 312 във вр чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е очертал твърденията на ищеца за незаконосъобразност на уволнението поради това, че първо, не е налице реално съкращение и второ, не е извъшен подбор. Посочил е тежестта на ответника да докаже в тази връзка единствено, че са спазени "формалните изисквания за уволнение на основание съкращение на щата, включително свързаните с извършване на подбор в случай, че такъв е бил задължителен". При съдебния контрол по същество, на основание междувременно приетото тълкувателно реш. № 3 от 16.01.2012 г. ОСГК на ВКС е решаващо изтъкнато, че е останала недоказана обективността на подбора и оценките, ответникът не е ангажирал своевременно съответните доказателствени средства за тези подлежащи на пълно доказване обстоятелства в негова тежест. При оплакване във въззивната жалба относно пълнотата на доклада, въззивният съд е отказал да допусне поисканите с въззивната жалба трима свидетели за същите обстоятелства и по същество в решението е приел, че писмените доказателства, вкл. протокол на комисията за подбор, са частни свидетелстващи документи, изгодни за представилата ги страна, базирани на становището на прекия ръководител за нивото на изпълнение на работата при двамата участващи в подбора служители, верността им е следвало да бъде установена, включително чрез събиране на гласни доказателства. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение обуславя отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, като на ответната страна жалбоподател се даде възможност да ангажира поисканите с жалбата гласни доказателства. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,